Близо 40% от българите са живели в пренаселени домакинства през 2020 г.

През 2020 г. 17,5% от жителите на страните членки на Европейския съюз (ЕС) са живели в пренаселени домакинства, показват данните на Евростат. 

Жилищните разходи са натоварвали най-много бюджетите на домакинствата в Гърция, България и Дания, отчитат от европейската статистическа служба.

Евростат определя като пренаселено домакинството, в чието жилище няма достатъчно стаи за всички негови членове. Този показател се определя и от семейно положение на лицата в домакинството, както и от тяхната възраст. Липсата на пространство в пренаселените домакинства се усеща още по-силно, когато в тях има деца, които си играят в същата стая, в която родителите им се опитват да работят дистанционно по време на ковид пандемията. Това увеличава здравния риск, свързан с разпространението на коронавируса, отбелязват от Евростат.

Сред страните от ЕС, повече от половината от населението на Румъния (45,1%) е живяло в пренаселени домакинства през 2020 г. Следват Латвия (42,5%), България (39,5%), Полша (36,9%) и Хърватия (36,2%).

От друга страна, с най-малко пренаселени домакинства са били Кипър (2,5%) Ирландия (3,2%) Малта (4,2%) и Нидерландия (4,8%). 

За много домакинства най-големият месечен разход е свързан с жилищните разходи, информира Евростат.

Влиянието им може да бъде представено чрез индекса на ценовия натиск. Той показва процентът от населението, което живее в домакинства, които отделят 40% и повече от разполагаемия си доход за жилищни разходи.  

Средното равнище на този индекс за целия Европейски съюз през 2022 г. е 7,8%. При различните държави от ЕС се наблюдават значителни разлики. Нива над 10% са регистрирани в Дания (14,1%) и България (14,4%), а в Гърция този индекс е бил най-висок - 33,3%.

Нива от под 5% са отчетени в 13 страни от ЕС. Индексът на ценовия натиск е бил с най-ниско ниво през 2020 г. в Кипър (1,9%). Следват Литва (2,7%) Малта (2,8%) и Словакия (3,2%).