Къде свършва концертът и започва безотговорността?

Условията и отговорността при използването на мобилни санитарни съоръжения по време на големи събития е тема, която рядко се коментира в публичното пространство. Мениджър News публикува материал на Петя Пеева, която посочва някои сериозни слабости в организацията на подобни събития у нас.

*****

През изминалата година няколко големи концерта в София - Guns N’ Roses, Роби Уилямс, включително Hills of Rock в Пловдив - оставиха след себе си не само музикални спомени, но и неприятно усещане.​

Хиляди хора чакаха на опашка пред мобилни химически тоалетни, които изглеждаха еднакво, но никой не знаеше чии са. А когато условията вътре се влошиха, консумативите свършиха, а поддръжката липсваше, публиката нямаше към кого да се обърне.

Резултатът? Десетки оплаквания, недоволство и усещане за пренебрежение към хората, които плащат, за да бъдат част от събитието.

На фона на мащабните сцени, мощния звук и светлинните ефекти, именно елементарното удобство - чистата, обозначена тоалетна - се оказа най-слабото звено.

Този срам да говорим открито за темата има своята цена. Когато дори думата „тоалетна“ предизвиква неудобство, не е изненада, че отговорността за тях често остава размита.

Именно оттук идва и по-големият въпрос: кой носи отговорност, когато обществените санитарни съоръжения са анонимни?

Когато една компания не поставя името си на оборудването, което предоставя на хиляди хора, това не е пропуск - това може да се тълкува като избягване на отговорност.

Точно оттук започва разликата между прозрачните и непрозрачните практики.

Какво казва стандартът и защо обозначението не е дребен детайл

Европейският стандарт БДС EN 16194:2023 ясно изисква: „Името и телефонният номер на компанията, предоставяща услугата, трябва да бъдат ясно четливи от външната страна на всяка мобилна тоалетна кабина.“

В България има оператори, които обозначават ясно кабините си. Това е стандартна добра практика: има име, има телефон, има отговорност. Проблемът е, че редом с тях все по-често се появяват и „анонимни“ тоалетни - без лого, без контакти, без ангажимент към качеството. Такива практики затрудняват проследимостта и стандартите за качество в сектора.

Когато тази информация липсва, губят всички:

●​ публиката, защото остава без възможност да сигнализира при проблем;
●​ институциите, защото не могат да установят кой носи отговорност;

Колко тоалетни трябва да има според стандарта

Европейският стандартът БДС EN 16194:2023 определя ясни насоки за броя на тоалетните и честотата на обслужване според типа събитие. Тези правила съществуват, за да осигурят хигиена, безопасност и човешко отношение към публиката.

Основни изисквания:

●​ За събития с храни и напитки (включително алкохол) - каквито са повечето концерти - една тоалетна трябва да се предвиди за всеки 50 посетители при събитие до 6 часа или за всеки 100 посетители при събитие до 12 часа.​
●​ Всяка тоалетна може да се използва максимум 100-150 пъти между двеобслужвания.​
●​ При многодневни събития или фестивали обслужването трябва да се извършва поне веднъж дневно.​

Ако се предлага алкохол - нуждата от санитарни съоръжения се увеличава чувствително, защото употребата на напитки води до по-често ползване на тоалетните. Затова стандартът препоръчва по-висока гъстота на тоалетни и по-честа поддръжка при събития с барове и напитки на терен.

Тук идва неудобният въпрос: Някой изобщо брои ли колко тоалетни се поставят на тези концерти? Отговаря ли броят им на европейския стандарт, който важи и за България?

При публика от 30 000 до 50 000 души трябва да има между 600 и 1 000 тоалетни, обслужвани поне веднъж по време на събитието.​

А реалността? Десетки пъти по-малко.

На концерти като Guns N’ Roses, Роби Уилямс и Hills of Rock публиката консумира бира, коктейли и безалкохолни напитки през целия ден, а това означава по-честа употреба и по-голяма нужда от обслужване. Вместо това, хората чакаха на дълги опашки пред анонимни, необозначени тоалетни - без видим оператор и без отговорен контакт.​

Когато стандартът не се спазва, страда не просто комфортът - страда публиката.

Сцената блести, но зад кулисите мирише на безотговорност

Публиката на едно голямо събитие има право на основни неща - сигурност, комфорт и хигиена. Особено когато плаща скъпо за това преживяване.

А билетите миналата година варираха между 60 и 300 лв (30.68 до 153.38 EUR), имaше десетки хиляди зрители, сцени от световна класа… и тоалетни, на които нямаше лого, нямаше телефон и нямаше кой да поеме отговорност, когато кабините са замърсени, резервоарите препълнени или консумативите изчерпани.

При такива цени хората имат право не само на музика и емоция, а и на уважение и елементарен комфорт. Когато санитарната зона прилича на забравено поле, пълно с боклук и миризма, това не е инцидент - това е избор. Избор да не уважаваш хората, които са си платили.

Когато фирмата е невидима, законът също ослепява

Без обозначение няма контрол. Институциите като РИОСВ, РЗИ и общините не могат да проследят кой отговаря за съоръженията, кога са обслужени и къде се изхвърлят отпадните води. Така се създава сив сектор, в който липсват документи, проследимост и екологичен надзор. Рисковете са сериозни - замърсяване на почвата или водоизточници, нерегламентирано изхвърлянена отпадни води, а при по-сериозни случаи - и реална заплаха за общественото здраве.

Проблемът не спира дотук.

Често и камионите и бусовете, които докарват или местят тоалетните, са без никакво обозначение - без фирмен знак, без контакти, без видим оператор.

Никой не знае дали тези превозни средства имат договор с ВиК оператор или лицензирано депо за изхвърляне на отпадните води. Без контрол и проследимост отпадните води могат да се окажат в полета, крайпътни канали или дъждовни шахти, от които пътят води право към реките и морето.

Публиката не знае чий е проблемът, но знае на кого да се ядоса

Организаторите често обичат да се оправдават с „ограничен бюджет“ - макар билетите да започват от десетки, а понякога стотици евро.

Когато средствата стигат за светлини, сцени и пироефекти, но не и за обозначени тоалетни, това поставя въпроса дали проблемът е само финансов.

А когато нещо се случи, към кого ще се обърнете?

Представете си строителен обект, къмпинг или обществен парк, където са поставени анонимни мобилни тоалетни. Няма лого, няма телефон, няма име. И сега си задайте въпроса:

●​ Към кого ще се обърнат хората, ако една от кабините се преобърне от вятъра?
●​ Кой ще реагира, ако тоалетната прелее посред работен ден и отпадните води потекат по терена?
●​ Кой ще дойде, ако детето ви влезе и се заключи отвътре, а вратата не може да се отвори отвън?
●​ А ако се окаже, че отпадните води са изхвърлени неправомерно и замърсяват околността - кой ще поеме отговорността?

За финал

Анонимната тоалетна може да изглежда безобидна, но всъщност тя е символ на небрежност, липса на отчетност, подкопано доверие и не на последно място сива икономика.​

А когато няма отговорност - страдат всички: хората, организаторите, институциите и природата.

Публиката плаща за преживяване и има право да знае кой стои зад вратата, която отваря.

автор: Петя Пеева