Главният икономист на КНСБ: Минималната заплата за нас е червена линия

Минималната заплата за нас е червена линия и ако някой реши, че ще икономисва разходи в бюджета от нея, ще се сблъска с нас. Това заяви пред БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

Размерът ѝ би трябвало да бъде 1213 лева или 620 евро и 20 цента от първи януари.

"Последни сме в ЕС. Минималната заплата се отдалечава от заплатата за издръжка. Когато двете величини се изравнят, работещи бедни няма да има", посочи той. 

Костов напомни, че Законът за публичните финанси изисква бюджетът за следващата година да влезе в парламента до края на месеца. 

"А ние нямаме дори данъчните промени, които се обсъждат около месец по-рано. Това ме навежда на мисълта, че бюджетът ще бъде много сложен. При действащото законодателство, без да правим някакви политики, а само да сложим това, което е по закон тази година за следващата, дефицитът става около 8%. Трябва да се види кое ни е приоритет. За всички е ясно, че ще има малко по-строга фискална консолидация", каза Костов. 

Той обясни в предаването "Преди всички", че прогнозираният дефицит е 18 милиарда лева, базирайки се на сегашния БВП и посочи, че има няколко начина той да бъде обран.

"Може да се повиши максималният осигурителен доход, да се въведе еднократен данък върху свръхпечалбите в няколко сектора – говоря конкретно за банките и за хазарта – има европейски регламент, на който може да се позовем. Голяма част от този дефицит е и заради изкуствено надутата капиталова програма", каза главният икономист на КНСБ. 

Костов смята, че от тази програма може да се покрие част от дефицита: "Трябва да се види и дали така ще продължава политиката по доходите. С по-малко пари можеше да се направи много по-добра политика по доходите". 

Любослав Костов обаче посочи, че остава оптимист.

"7-8 милиарда от тези 18 са три процента. За останалите 10 с комплекс от мерки може да се намери някаква формула, която да е балансирана", посочи той. 

Обществото е узряло за дебат за данъчно-осигурителната система и за това кой понася тежестта на кризата, обясни Костов. 

"В момента през вторичното облагане хората с ниски и средни доходи, които са гръбнакът на икономиката, изнасят голяма част от приходоизточниците в бюджета. Тук става въпрос за това всички обществени групи да са еднакво солидарни като съотношение към приходите".