"Гугъл" (Google), "Фейбук" (Facebook), "ТикТок" (TikTok) и други големи технологични компании, работещи в Европа, от днес трябва да се съобразяват с едни от най-всеобхватните правила за онлайн дейността, съобщава Асошиейтед прес. 

В сила влиза първата фаза от основополагащите правила на ЕС за дигиталните компании, обхванати в Законодателния акт за цифровите услуги (Digital Services Act). Новите правила имат за цел да осигурят онлайн сигурността на потребителите и да спрат разпространението на вредно съдържание, което е незаконно или нарушава условията за ползване на платформите, например чрез поощряване на геноцид или анорексия. Правилата трябва също така да защитят основните права на европейците като правото на защита на личните данни и на свободата на словото.

Някои онлайн платформи вече започнаха да внасят промени, предвид че за нарушаване на разпоредбите могат да бъдат глобени с милиони.

Засега законодателството обхваща 19 компании: осем социални медии - "Фейсбук", "ТикТок", "Туитър" (Twitter, известна вече като Екс/X), "Ютюб" (YouTube), "Инстаграм" (Instagram), "ЛинктИн" (LinkedIn), "Пинтерест" (Pinterest) и "Снапчат" (Snapchat.); пет търговски платформи - "Амазон" (Amazon), "Букинг.ком" (Booking.com), китайската "АлиЕкспрес" (AliExpress) и германската "Цаландо" (Zalando); магазините за мобилни приложения "Гугъл плей" (Google Play) и "Ап Стор" (App Store) на "Епъл" (Apple), интернет търсачките на "Гугъл" и "Майкрософт" (Microsoft) - "Бинг" (Bing), както и "Гугъл мапс" (Google Maps) и "Уикипедия" (Wikipedia).

Списъкът на ЕС се основава на цифрите, предоставени от платформите, като тези с 45 милиона или повече потребители (или 10 процента от населението на ЕС), ще се сблъскат с най-високото ниво на регулация по силата на законодателния акт.

Все пак обаче източници от Брюксел посочват някои липсващи имена като "иБей" (eBay), "Еърбиенби" (Airbnb), "Нетфликс" (Netflix) и дори "ПорнХъб" (PornHub). Списъкът обаче не е окончателен и е възможно по-късно към него да бъдат добавени и други компании, уточнява  Асошиейтед прес, цитирана от БТА. 

Всички бизнеси, предлагащи дигитални услуги в ЕС, в крайна сметка ще трябва да прилагат Законодателния акт за цифровите услуги. Те обаче ще бъдат изправени пред по-малко задължения спрямо най-големите платформи и ще имат на разположение още шест месеца, за да се съобразят с изискванията. 

"Мета" (Meta), компанията майка на "Гугъл", например, посочи несигурността относно новите правила като аргумент за отлагането на пускането в ЕС на услугата "Тредс" (Threads), която е замислена като конкурент на "Туитър".

Платформите започнаха да осигуряват нови начини за европейските потребители да маркират незаконно онлайн съдържание и проблемни продукти, които компаниите ще бъдат задължени да свалят от мрежата бързо и безпристрастно. 

"Амазон" отвори нов канал за съобщаване за подозрителни незаконни продукти и осигурява повече информация за външните търговци, работещи в платформата му. 

"ТикТок" предостави на потребителите "допълнителна опция за съобщаване" на съдържание, включително рекламно, което според тях е незаконно. Категории като "реч на омразата и тормоз", "самоубийство и самонараняване", "дезинформация или измами и схеми" би трябвало да им помогнат за дефинирането на проблема. След това "нов, специално създаден екип от модератори и правни специалисти" ще определи дали маркираното съдържание нарушава политиката на платформата или е незаконно и трябва да бъде свалено, се посочва в приложението, което е собственост на китайската "БайтДенс" (ByteDance). 

"ТикТок" допълва, че причината за сваляне на конкретно съдържание ще бъде обяснявана потребителя, който е качил материала, както и на този, който е подал сигнала, а решенията ще могат да бъдат обжалвани. Потребителите освен това ще могат да изключват системите, които препоръчват видеа на основата на гледаните по-рано материали. Подобни системи са обвинявани, че водят потребителите до все по-екстремни публикации. Ако персонализираните препоръки бъдат изключени, то вместо това "ТикТок" ще предлага на европейските потребители съдържание на основа на темите, популярни в техния регион и в света. 
 Новото европейско законодателство забранява насочване на  рекламно съдържание към уязвими категории хора, включително деца. 

"Снапчат" обяви, че рекламодателите няма да могат да използват инструменти за персонализация и оптимизация за тийнейджъри в ЕС, а британските потребители на платформата, които са на 18 и повече години, ще получат по-голяма прозрачност и контрол върху рекламите, които виждат, включително подробна информация дали им се показват конкретни реклами. 

"ТикТок" въведе подобни промени, блокирайки получаването на персонализирани реклами от потребители на възраст между 13 и 17 години, на основа активността им в платформата. 

Германският търговец на модни стоки "Цаландо" подаде съдебна жалба срещу включването си в списъка за най-големите онлайн платформи, които ще бъдат обхванати от новите правила, твърдейки, че е третиран несправедливо. Въпреки това компанията задейства система за съобщаване на подозрително съдържание, макар че има малка вероятност сред внимателно подбраните дрехи, чанти и обувки на сайта й да се появят незаконни продукти. Подобно дело пред най-висшия съд в ЕС заведе и "Амазон". 

Официални представители предупреждават технологичните компании, че при нарушения могат да им бъдат наложени глоби, достигащи до 6 процента от глобалния им оборот - което може да се равнява на милиарди долари - или дори да им бъде забранен достъпът до пазара на ЕС. Не може да се очаква обаче глоби да последват веднага за отделни нарушения, например ако не бъде свалено видео, разпространяващо реч на омразата. Вместо това Законодателният акт за цифровите услуги е насочен по-скоро към това дали технологичните компании предлагат правилните процеси, за да намалят вредите, които базираните им на алгоритми системи за препоръчване на съдържание могат да нанесат на потребителите. В крайна сметка те ще трябва да позволят на Европейската комисия вътрешен достъп, за да провери как работят алгоритмите им.   
 
Това ще включва проверка как платформите работят със системи за дигитална реклама, които могат да бъдат използвани за профилиране на потребители за вредно съдържани като дезинформация, или как функционират системите им за предаване "на живо", които биха могли да се използват за мигновено разпространение на терористично съдържание, посочва Броутън Микова, научен директор в брюкселския мозъчен тръст "Център за регулации в Европа".

Според правилата най-големите платформи трябва да идентифицират и оценяват евентуалните системни рискове и дали правят достатъчно за намаляването им. Тези оценки на риска се очакват до края на август, след което ще бъдат подложени на независим одит. Одитите би трябвало да са основният инструмент за удостоверяване на спазването на разпоредбите, макар че планът на ЕС е критикуван за липса на подробности, което оставя неяснота как ще действа процесът.

Нововъведенията в Европа ще имат глобално влияние, отбелязва  Асошиейтед прес.

 "Уикипедия" вече променя някои политики и коригира условията си на ползване, за осигури повече информация за "проблемни потребители и съдържание". Тези промени няма да бъдат ограничени до Европа, уточнява организацията с нестопанска цел "Уикимедия фондейшън" (Wikimedia Foundation), която стои зад енциклопедията. 

За технологичните компании ще бъде трудно да ограничат промените, свързани със Законодателния акт за цифровите услуги, посочва Микова, допълвайки, че мрежите за дигитална реклама не са изолирани в границите на Европа, а инфлуенсърите в социалните медии могат да достигат потребители по целия свят.