Ново начало за изоставените гари в София

Инициативата „Зеленият преход на гарите“* потегли в началото на 2022 г. Целта ѝ е да сглоби концепция за бъдещото развитие и предназначение на неизползваната железопътна инфраструктура и големите, централно разположени терени с държавна собственост от Сточна гара до гара Подуяне – разпределителна, в София.

Проектът се координира от колектива за градско преобразуване ГРАДОСКОП и започва по идея на главния архитект на Столична община Здравко Здравков в диалог с Министерството на транспорта и съобщенията, Националната компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ) и Български държавни железници (БДЖ) и с подкрепата на „Аргус 01“.

„Дългосрочната стратегия за развитие на Столична община е София да се развива като компактен град, за да можем да подобрим придвижването и качеството на средата в града“, обяснява арх. Здравков за идеята на проекта.

Според него можем да черпим опит и вдъхновение от многото столици, които успешно са интегрирали и усвоили своите бивши индустриални терени. По думите му жп транспортът е най-екологичният начин за придвижване и ще играе все по-голяма роля в бъдеще. Но отбелязва и това, че терените около него трябва да бъдат интегрирани по-добре в градската среда.

„Този терен от Сточна гара до гара Подуяне е една изключителна възможност да развием нови мултифункционални пространства в центъра на града. Това ще ни помогне да работим и за преодоляването на сегрегацията между по-бедната и по-благоустроената част на града, които в София са разделени отчетливо от жп линиите и канала на Владайска река“, коментира той.

Проектът стартира тази година като експертно предпроектно проучване, извършено от ГРАДОСКОП с урбанистите Павел Янчев и Теодора Стефанова и продължи с академична колаборация между ETH Zürich, Universita degli studi di Napoli, Politecnico di Milano и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). В рамките на международната работилница студенти по архитектура и урбанизъм от четирите университета разглеждаха паралелно проекти, свързани с адаптивната инфраструктура, като всеки университет се фокусира върху местния си контекст. Инициативата стана повод студентите от пет катедри на УАСГ в София за първи път да проведат съвместно студио по повод 80-годишнината на университета, за да развият иновативни концепции за преизползване на терените около железопътната инфраструктура от Сточна гара до гара Подуяне.

Нови креативни или производствени хъбове

Вече от десетилетия в много западноевропейски държави този тип бивши индустриални пространства се развиват като нови креативни или производствени хъбове. В София обаче терените около двете централно разположени гари крият неразвит потенциал. Те могат да бъдат не само интегрирани в мрежата на устойчивия градски транспорт, но и да запълнят липсващата социална и екологична инфраструктура на околните квартали. А и имат потенциал да осигурят нови работни места за бизнеси, институции и производствена дейност.

Нормативната рамка за строителния сектор в Европа се движи към все по-строги изисквания за устойчивост. Това се случва в контекста на борбата с климатичните промени и нуждата от конкретни действия, които да реализират заложеното в Зелената сделка. Европейската комисия обяви София като един от 100-те града от ЕС, които ще участват в мисията на европейската общност за 100 климатично неутрални и интелигентни града на бъдещето до 2030 г. Именно сега е добър момент София да оползотвори тези широкоплощни територии като двигател за постигане на ресурсна и климатична ефективност.

Неразвит потенциал

От предварителния пространствен анализ, изготвен по-рано през годината, са извлечени някои изводи. Те очертават рамката на дискусиите за бъдещото развитие на терените. Във „Визия за София 2050“ е заложена амбицията на града отново да играе ролята на кръстопът между европейски транспортни коридори. Това би означавало някои пустеещи железопътни терени да се премахнат, а други да се активират, за да могат отново да обслужват градския и междуградския транспорт. Друго ценно предимство на терените около Сточна гара и гара Подуяне – разпределителна, е, че те са добре пригодени да предоставят качествена жилищна среда. Те имат потенциала да образуват следващата мултифункционална зона на София, събираща в общо споделено пространство иновативните и зелени бизнеси на бъдещето.

Специално създаденото студиото на УАСГ по темата за Зеления преход на гарите е озаглавено „Адаптивна инфраструктура“. Тук се насочва вниманието към важен аспект от планирането на градовете и пространството – социалната и екологичната динамика на градовете. Проектът има за цел да обучи студентите от пет катедри на Архитектурния факултет как да реагират на несигурността на дългосрочните проекти, като използват динамиката на колаборативния проектен процес за преосмисляне на възможностите за намеса и развитие на територията.

Студентите предлагат различни идеи за бъдещето на терените около Сточна гара и гара Подуяне – разпределителна, от преизползване на съществуващите сгради за производство, покрити пазари, споделени офиси и културни функции до ново строителство, което да отговори на социалните нужди на жителите на съседните квартали чрез изграждането на достъпни жилища с допълнителни обслужващи функции. Още една възможна посока е включването на терените в градската тъкан чрез развитието на интермодални транспортни хъбове с многофункционален характер. Проектите търсят решения за свързване на северните и южните квартали чрез изграждане на пешеходни и веломостове и серии от публични пространства.

„Цялата инициатива започна разговор на много нива и постави българското архитектурно образование в съвсем различен международен, междукатедрен, експериментален, но и реален практически контекст, което е изключително полезно“, споделя д-р арх. Анета Василева от УАСГ.

Станция София

Основната сграда на Сточна гара е избрана за събитието „Станция София“, тъй като към момента не се използва, но е добре запазена. Гарата постепенно спира да работи активно след 1990 г. Много от сградите там в момента се използват от различни наематели с нужди от логистични пространства. В общия случай това са складове и магазини за продажба на строителни материали, но също така и център на куриерски услуги и склад за продажба на семена. Централното място на Сточна гара и наличието на големи комуникативни булеварди е ключово за тези дейности. На терена ѝ се намира и център за обучение на работници в железниците.

По време на събитието „Станция София“ вратите на Сточна гара отвориха отново за посетители и сградата се изпълни с живот. Дори и само за седмица, в която посетители имаха възможност да видят изложените проекти на студентите от УАСГ под формата на интерактивни инсталации и визуализации. Четирима гост-лектори изнесоха презентации от собствения си опит с подобни градоустройствени проекти. Те бяха Ана Немет от Денкщат Швейцария, Фреек Персин от 51N4E, Мартен Гиелен от Ротор ДС и Берт Хелинг от 1010 Архитектура и урбанизъм. Концепциите им обживяват индустриални пространства и експериментират със стандартните процеси на планиране чрез иновативно включване на местните жители и задвижване на местната кръгова икономика.

„Терените от Сточна гара до гара Подуяне са големи и централно разположени. Те дават изключителна възможност да развием нови мултифункционални пространства, съобразени със стратегията за развитие на града“, сподели арх. Здравко Здравков по време на събитието. Според него това ще помогне да се работи и за преодоляването на сегрегацията между по-бедната и по-благоустроената част на града, които в София са разделени отчетливо от жп линиите и канала на Владайска река.

Събитието се проведе с подкрепата на „Argus 01“ — динамично развиваща се компания с дългогодишен опит в областта на търговията с алуминиеви изделия с гарантирано качество, които се включиха в изложбата с представяне на устойчиви материали.

Магдалена Димова, управляващ директор на „Argus 01“, отбеляза, че в последните години се наблюдават резултатите от недостига на основни суровини и енергийни ресурси. А това е довело и до повишаването на цените им. „Все повече се налага идеята за преминаване към кръгова икономика и търсенето на възможности за преизползването на ресурси, в това число градски терени, сгради, устойчиви и рециклируеми материали“, отбеляза тя.

Програмата на събитието включваше дискусии с над 40 местни експерти на теми „Екология и околна среда“, „Нови икономики“ и „Достъпност, публично пространство и мобилност“. В тях взеха участие и представители от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), Български държавни железници (БДЖ), урбанисти, архитекти, консултанти, студенти и преподаватели от УАСГ.

На Кръглата маса с тема „Екология и околна среда“ се търсеха решения, които да отговарят едновременно на разнообразни настоящи въпроси – социални, екологични, икономически. Терените могат да служат като поле за експериментиране с екологичните ресурси на града с цел постигане на кръгов градски метаболизъм. Това може да е възможност за приобщаване на уязвимите социални групи от северните квартали под формата на градско земеделие, обществени пространства за спорт и пилотни проекти с нови екотехнологии.

Основното заключение от Кръглата маса на тема „Нови икономики“, около което се обединиха всички участници, беше предимството на терените на Сточна гара в лицето на един собственик – НКЖИ. Това би улеснило процеса за бъдещото им развитие и намиране на широко възприет сценарий за управление на сградния фонд на НКЖИ.

На Кръглата маса с тема „Достъпност, публично пространство и мобилност“ пък бяха обсъдени тенденциите гарите за железопътен транспорт да се превръщат в свързващо звено в градската среда. Да се интегрират в публични пространства, наситени с много други функции освен транспортната, като например зони за отдих и спорт.

Следващите стъпки

Тези многопластови решения биха могли да се реализират единствено при методично включване на различните заинтересовани страни и жителите на кварталите около терените. За да могат да се разглеждат реалистични сценарии и се намерят подходящите партньори за реализиране на идеите. Всички резултати от дискусиите, анализа и академичните проекти се обобщават и в доклад, който ще се публикува на сайтовете на Направление „Архитектура и градоустройство“ и ГРАДОСКОП и ще включва възможни сценарии за следващи стъпки и предложения за развитие на проекта.

 „Зеленият преход на гарите“ стана и първият проект от България, спечелил финансиране от Европейския институт по иновации и технология – European Institute of Innovation and Technology (EIT). Той се реализира съвместно с инициативата „Нов европейски „Баухаус“ на Европейската комисия за продължаване на дейността по активиране на терените около гарите. Следващата стъпка е ангажирането на местните жители на кварталите и дефиниране на пилотни проекти с широко съгласие.

За повече информация и финалния доклад вижте тук

*„Зеленият преход на гарите“ има за цел да вдъхнови и обедини институциите, заинтересованите страни, бизнесите, експертите, гражданите и много студенти да работят заедно по създаването на споделена и реалистична концепция за интегрирането на бившите индустриални терени и жп ареали и развитието им като модерни и многофункционални градски пространства.

Екип на агенция „Имп-Акт“

Материалът е публикуван в „Строителство и инвестиции“ 2022 - специално издание на списание „Мениджър“. Търсете изданието на хартиен носител в разпространителската мрежа в страната. Ще го откриете и онлайн в платформата за дигитално четене zinzin.bg.