Пламен Димитров: Ако искаме бюджет с 3% дефицит, трябва да заложим по-високи данъчни приходи

Ако искаме бюджетът да бъде балансиран на 3% дефицит, трябва да бъдат заложени по-високи данъчни приходи. Това заяви пред БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Служебният кабинет заяви, че е направил бюджетът на базата на действащото законодателство. До голяма степен това е вярно, но има и някои сметки, които не са на негова база. Оттам трябва да се започне“, каза той.

По думите му има две пера в разходната част на бюджета, които нелогично са силно завишени - капиталовите разходи, които за 2023 г. са увеличени двойно спрямо миналата година, както и издръжката на министерствата.

„През 2022 г. сме изпълнили 5,5 млрд. капиталови разходи, а България въобще откакто има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала максимум 7,5 млрд. - и то при добри времена, добро състояние. Сега са заложени над 10 млрд. капиталови разходи. Няма как да стане това. Поне 2-3 млрд. може да отрежем оттук“, обясни Димитров.

Издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 г. също е силно завишена - през 2022 г. е нараснала с 40%, сега се предлага ръст с още толкова. Не става дума за издръжката на служителите, а за ток, вода и други разходи, които не могат да обосноват това увеличение, уточни президентът на КНСБ.

„Само от тези две упражнения в разходната част, над 4 млрд. лв. могат да бъдат спестени и като добавим мерките в приходната част, смятам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда дефицит, което води до тези заветни 3%“, каза той.

Вярно е, че министерството на финансите е подготвило и втори, резервен вариант на бюджета с много по-нисък дефицит, потвърди Димитров, но е предложило сегашния вариант по политически съображения.

„Доброто в бюджета е, че се прилага швейцарското правило и от 1 юли са заложени 12-те процента увеличение на пенсиите. Това няма да направи пенсионерите по-богати, но в края на краищата поне малко ще компенсира инфлацията“, каза Пламен Димитров.

По думите му липсите в бюджета са свързани с краткосрочните обезщетения и най-вече тези за безработица.

„Няма движение нагоре, а замръзване. Според нас минималното обезщетение трябва да се движи  или с процента на инфлацията, или с ръста на минималната работна заплата“, каза той, като добави, че КНСБ настоява минималната работна заплата да стане 850 лв.

Според Пламен Димитров разходите за тези мерки ще струват на държавата между 20 и 25 милиона лв.

Междувременно днес КНСБ провежда синдикална акция „За правото на сдружаване и достойни заплати!“. Десетки граждани блокираха за движението в центъра на столицата в района на пл. „Орлов мост“.

Димитров заяви, че „днешната проява е призив за чуваемост към проблемите на хората“.

Той отбеляза, че КНСБ традиционно отбелязва 1 май с публични прояви в цялата страна.