Подобрява ли се въздухът в българските градове?

Д-р Александър Симидчиев, председател на управителния съвет, Сдружение ”Въздух за здраве”, ще бъде един от участниците в 16-ия Зелен и енергиен форум, организиран от списание Мениджър. Ето какво коментира той в аванс преди събитието по темата за чистотата на въздуха у нас: 

Кои са трите най-неразбрани истини за качеството на въздуха и неговата връзка със здравето?

Много хора подценяват значението на качеството на въздуха, въпреки че то оказва определящо влияние върху здравето. Според мен, трите най-значими "заблуди" по темата въздух са следните:

Въздушното замърсяване засяга основно белите дробове - истината е, че то засяга АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ органи и системи на човешкото тяло, включително кожа, нокти, кости и мозък. А вероятно най-значими ефекти са върху развитието на мозъка (при новородени и деца и деменция при възрастни) както и сърдечно-съдовата система.

Ако не го усещаме и е в приетите норми, всичко е наред - Хората често смятат, че ако не виждат или не помирисват замърсяване, то въздухът е чист, както и когато измерванията са в "норма". Много от най-опасните замърсители – като озон (O₃) и фини прахови частици (PM2.5) – са невидими и често без мирис. Дори когато измерванията са под официално приетите норми, няма безопасно ниво защото вредят дори при ниски концентрации. Нормите (например на Е.С.) са остарели и не отразяват последните медицински данни (на СЗО).

Качеството на въздуха вътре в помещенията е по-безопасно от външния особено при мъгла -  готвене на газ, свещи, почистващи препарати и дори нови мебели могат отделят вредни вещества. При недостатъчна вентилация, концентрацията на токсини като формалдехид или летливи органични съединения (VOC) може да е по-висока отколкото на оживена улица. Това е особено важно, тъй като повечето хора прекарват над 90% от времето си на закрито.

Какво според Вас най-сериозно възпира реалния напредък в борбата с мръсния въздух – липсата на политическа воля, обществен натиск или недостатъчна ангажираност от страна на бизнеса?

Отговорът е многопластов, защото става дума за пресечна точка между политика, общество и икономика. Законодателството за качество на въздуха почти навсякъде е остаряло или не се прилага ефективно. Политиците често приоритизираме икономически интереси (като производство и транспорт) пред здравето, защото едното е лесно да се демострира в рамките на мандат, а другото изисква десетилетие за да се види ефекта. Мерките за по-чист въздух (напр. ограничаване на трафика, затваряне на замърсяващи предприятия) често са непопулярни краткосрочно, въпреки дългосрочните ползи. Много хора (обществото) не осъзнават колко вреден е мръсният въздух, защото е невидим. Медийното отразяване е само при проблеми на не редовно и активизъм по темата е доста разпокъсан и ниско-ефективен. Бизнесът е приклещен между печалбата и отговорността. Много индустрии (особено тежката индустрия, транспортът, строителството) имат директен интерес да минимизират разходите си чрез минимални инвестиции в устойчиви решения, ако не са законово задължени.

Кои градове в България дават най-обещаващи примери за подобряване на градската среда?

Има няколко големи български града, които, въпреки трудностите от последните няколко години, правят обещаващи стъпки към по-чиста и устойчива градска среда.

Пловдив активно разширява градски паркове и зелени площи, включително възстановяват междублокови пространства. Там се инвестира във велосипедна инфраструктура – макар още недостатъчна. Градът започва да модернизира градския си транспорт с електрически автобуси. Проблем е липсата на системен контрол върху замърсителите от промишлеността и битовото отопление в определени райони.

Бургас е сред първите градове в България, които въведоха интегрирана система за велосипеди под наем (BurgasBike). Разполага с добре развита мрежа от пешеходни и велоалеи и залага на споделена мобилност. Работи се по умно осветление, енергийна ефективност и мониторинг на въздуха. Има силен фокус върху приобщаваща градска среда – достъпна и за хора с увреждания. Проблем е, че все още има нужда от сериозни действия по отношение на източници на фин прах (битово отопление, транспорт) както и миризмите и летливите въглеводороди от Нефтохима.

София в последните години има някои позитивни промени – нови електрически автобуси и трамваи, опити за засаждане на дървета и електронна система за мониторинг на въздуха (22 общински станции). Има налични програми за саниране и енергийна ефективност, които се разширяват. Миналата година реално се въведе зона с ниски емисии, макар и ограничени по ефект и обхват. Проблем е, че София остава силно зависима от автомобилите; липсва добре поддържана велоинфраструктура, а контролът върху строителството и междублоковите пространства често е слаб.

Някои от по-малките градове са особено активни. Габрово е отличник в програмите за енергийна ефективност, рециклиране и гражданско участие. А Смолян полага усилия за опазване на природата и развитие на екотуризъм, като развива зони за отдих с нисък екологичен отпечатък.

Ако трябва да извлечем същността, то най-обещаващите градове са онези, където има целенасочени усилия на местната власт, се чува и интегрира гласът на гражданите, и има реални проекти, които подобряват въздуха, като основен елемент на околнатаа среда.

***
Генерални партньори: Данон, Photomate. 

Основни партньори: Shell България, Aurubis, Philip Morris Bulgaria, Kaufland, Power Partner Solutions.

С подкрепата на: Sunotec, Renewable Energy Insurance Broker.

Институционални партньори: Българска стопанска камара, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI)

Медийни партньори: bTV Media Group , BNT, Dir.bg