Промени съзнанието си: SHAPESHIFT Talks – пресечна точка на технологии, творчество и вдъхновение

На 20 януари в новото ко-уъркинг пространство в Борисовата градина, Next Courtworking, част от One More Park Bar, ще се проведе второто издание на фестивала за дигитални идеи и иновации SHAPESHIFT Talks (shapeshifttalks.com). Първото издание на това събитие запозна България с интермедиа артист Ели Жотева, която работи и твори от Лос Анджелис. Тогава, през юли миналата година, заедно с екипа на NEXT-DC Ели създаде огромен стенопис във Варна, който в аналогов вид има едно послание, а когато към него се добави т.нар. аугментирана, или променена, реалност, AR придобива съвсем ново значение и отправя още повече послания.

Стенописът на Ели Жотева бе само едно от изключителните творчески постижения на дигиталните творци, които SHAPESHIFT показа на софийската аудитория. Пак тогава успяхме да видим триизмерната сценография, която визуалният артист Петко Танчев е изработил за постановка в Дъблин, както и редица други иновации и примери за мащаба и визионерството, които дигиталните технологии могат да осигурят не само на творците, но и на създателите във всяка друга сфера от живота. 

SHAPESHIFT Talks се организира от дигиталната агенция NEXT-DC, която обслужва редица международни клиенти, като Twitter, Miro, CANON Европа, Wacom и други. 

Мария Тодорова, основател на агенцията, разказва в интервю за Елица Виденова повече за концепцията на тази поредица от фестивали, която ще завърши в началото на месец юни с тридневно комплексно събитие с множество лекции, филми, семинари и със специален международен гост.

Как възникна идеята за SHAPESHIFT и какво представлява като формат?

Дигиталното непрекъснато променя формата си и ни вдъхновява да живеем живота си по нов начин. То обаче също така ни и обърква и затруднява. SHAPESHIFT Talks помага на хората да разберат какво означава тази постоянна трансформация — както човешка, така и технологична — за бъдещето на дизайна, изкуството, работата, културата, комуникацията, политиката, екологията, активизма и свободата. Второто издание на събитието е посветено на темата “Дигиталните течения в бурни времена” и ще се потопи дълбоко в събитията, които създадоха нови формати в дигиталния свят и повлияха на начина, по който работим, общуваме и изразяваме себе си, както и на възможностите, които създадоха.

Кои форми се променят най-много в дигиталната революция, в която живеем: в начина ни на работа и живот или в съзнанието ни и начина, по който възприемаме реалността и собствените си възможности?

Смятам, че по-скоро в начина ни на работа и живот. Трябва да си дадем сметка, че начинът, по който възприемаме реалността и собствените си възможности, е изконен човешки проблем и той не е свързан с бума на технологиите. Може би именно те го извеждат като тема и го правят толкова видим, защото средата вече е различна. Тя е двоична — реална (физическа) и виртуална. Затова този въпрос изведнъж стана толкова важен и актуален. Той обаче винаги е бил на дневен ред и винаги е бил част от проблемите на човека. За съжаление, много хора не са щастливи със себе си. Да не успяваш да живееш тук и сега, е доста стара тема.

 Къде са границите в развитието на технологиите и кой ни ги поставя?

Технологиите видимо ни улесняват в много аспекти от работата и живот ни. След като веднъж инсталираш дадено приложение и влезеш в профила си в него, получаваш мигновен достъп до много информация и услуги. Siri, Alexa… Дигитализацията може да бъде в голяма полза на човека и природата.

Технологиите направиха възможно проследяването ни като хора — като поведенчески реакции, данни и потребление. Обезпокоително е, че невинаги сме наясно с въздействието, което технологията може да има, особено в грешни ръце. Хората злоупотребяват с тези инструменти, за да прокарват собствения си дневен ред, разпространявайки дезинформация и обикновени лъжи. Видяхме, че в няколко страни и то развити демокрации тези данни за хората и техните желания и страхове бяха умело използвани от политиците с цел манипулация на мнението. Това се случва и тук.

Тази голяма тема ще бъде част от разговора на SHAPESHIFT с Божидар Божанов. Сигурността на данните е голямата спирачка пред още по-бързото развитие на технологиите. Все още няма единен етичен и философски подход към тази тема и докато човечеството като цяло не реши докъде е готово да сдаде контрола в полза на технологиите, тази спирачка ще стои.

 Темата за данните засяга и проекти като Тhe Human Brain Project (HBP), обединяващ 256 лаборатории от 24 държави. В продължение на  десет години неговите изследователи ще изследват функциите на мозъка на десетки хора — от най-обикновената нервна клетка до комплексното социално поведение. Откритията биха имали голямо отражение върху медицината, за доброто на пациентите с мозъчни заболявания като Алцхаймер и техните близки. И това пак е свързано с данни.

Разбира се, има конспиративни теории, свързани и с този проект.

Като еднозначен отговор на този въпрос бих отговорила — както във всичко останало, в живота границите ги поставяме ние, хората.

 В първото издание на SHAPESHIFT Talks видяхме хора, които са просто родени в България, някои от тях и живеят тук, но работят в глобален мащаб, конкурират се на световната сцена и националността им сякаш няма никакво значение. Това ли е големият SHAPESHIFT на нашето време: без граници, без предразсъдъци, без ограничения нито пред другите, нито пред себе си?

 Аз лично се определям като гражданин на света и вярвам, че ние, хората, е нужно да построим свят без предразсъдъци, ограничения и граници. Възможността всеки качествен професионалист да работи на глобалната сцена, независимо дали е артист, предприемач, писател, учен, занаятчия, трябва да бъде стратегия на човечеството. Така светът ще се възползва от всеки талант на планетата. Това дава необятни възможности за всеки един от нас. В България хората трябва да оценят свободата си и да я осъзнаят. Много хора по света нямат тази възможност за момента.

 За съжаление, в последно време има една ясна разделителна линия сред хората по света, не само у нас. Ще цитирам Хенк Хукстра — професор космолог, който ще бъде гост-лектор на голямото издание на SHAPESHIFT: „Има пропаст между рационализма на науката, който често е контраинтуитивен, и емоциите, които са предизвикани от това, което хората искат да чуят чрез социалните медии“. Конспирациите, патриархалността и невежеството владеят голяма част от хората по света.

 Във второто издание на SHAPESHIFT Talks поставяте силен акцент върху турбулентното време, в което живеем, и ролята на технологиите в него.

Може би правилният въпрос е къде е ролята на човека и после технологиите. Те са инструмент в нашите ръце. Отговорът се крие по-горе. Иновация и възможности срещу невежество, политически амбиции и алчност. Ние ще говорим повече за позитивите и перспективите, които технологиите ни дават в тези турбулентни времена. Но неизбежна ще бъде и темата как хората успяваме да превърнем тези възможности в свои врагове.

Общественият дискурс често завива към обезсмислянето на човешкия труд в редица сфери заради изкуствения интелект, в изчезването на поредица от професии. Трябва ли да се плашим от това, то задължително лошо ли е?

 Това, което отличава човека от другите видове, е творческото начало. Това е нашата сила. Ние сме доминиращ вид не поради физическото си превъзходство, а заради изобретателността и находчивостта си.

Да, механичният труд, включително този в основата на работата на архитекти и дизайнери например, които проектират блокове и банери, ще изчезне. Но истински оригиналният архитект, иноваторът, който ще създава нови концепции на живот, няма да бъде заместен.

Това, което трябва да развиваме, е именно творческото начало във всеки и във всяко дете от тук нататък. Вярвам, че това е в началото на всяко човешко същество. Както видяхме, изкуственият интелект не може да имитира музиката на Ник Кейв. Той нарече “гротескна подигравка“ опита на двоичния код да подражава на неговите песни. Така или иначе Интернет малко иззе ролята на оригиналния и истинския творец и иноватор през социалните мрежи. Сега имитаторът просто няма да има роля, това ще прави изкуственият интелект.

 SHAPESHIFT Talks събира на едно място и дигитално, и аналогово родените. Каква промяна в нагласите наблюдавате в поколението Z по отношение на ценности, предразсъдъци и възприемане на света, които смятате, че са положителни? Успокойте родителите, които се притесняват, че светът, в който растат децата им, няма почти нищо общо с нашето детство – на хората, родени с единия крак в аналоговото.

Родителите имат същата отговорност като преди – да навигират и възпитават децата си, да им дават възможности да се изявяват, да получават качествено образование и да изграждат ценностната им система. Това, че децата ни са в съседната стая, а не на улицата, не означава, че нашата роля е приключила.

Новото поколение расте социално отговорно, уплашено е от климатичните промени, бори се за по-осъзнат живот и прави, каквото е възможно. Например актуално е да си купуват предимно дрехи втора ръка. Това е страхотно. Бързата мода и свръх консумацията трябва да изчезнат заради замърсяването на природата и експлоатацията на деца и хора в тази индустрия. Това е само един от положителните примери.

 Защо смятате, че е важно в обществото да се поддържа дискурсът за дигитализацията на идеологическо и дори философско ниво, както успява да го прави SHAPESHIFT Talks?

 Защото всеки от нас трябва да бъде информиран накъде се развиват науката и технологиите, накъде върви светът и какви са промените, които настъпват в изкуството, работата, културата, комуникацията, политиката, екологията, активизма и свободата ни като хора. Какви са положителните и негативните страни и как всеки от нас да се адаптира адекватно. Важно е да знаем какво трябва да променим в образованието, да го персонализираме и да стимулираме таланта на всеки. И генерално какви хора искаме да възпитаме, защото липсата на подходящи технологични и лични умения сред една маса от младото население ще създаде ново поколение от безработни без перспектива за работа.

 Какво ще ни очаква в петък на второто издание на фестивала и какво следва занапред?

Ключовият ни участник във второто издание е Божидар Божанов — бивш министър на електронното управление, който ще говори за дигитализацията като ключов механизъм в ръцете на гражданите и бизнеса, и гарант за сигурност в турбулентни времена.

Георги Къдрев пък, който се занимава с разработването на изкуствен интелект в здравеопазването, ще ни запознае с достъпността на профилактиката, наблюдението и ранната диагностика. Робърт Шунев-Роби ще ни вдъхнови за бъдещето на алтернативната реалност и как да работим по-смислено един с друг във виртуалното пространство. Ще повдигнем и “страшния” въпрос ще се превърне ли метавселената в новото нормално. Жоро Йорданов, основател на творческо студио Oblik, дизайнер и програмист с десетки награждавани проекти в цял свят, ще ни даде информация за състоянието на UX, Web3, инструментите за изкуствен интелект и дизайн и какво ни очаква отвъд тенденциите.

Април ще имаме трети такъв фестивал, а през юни 2023 г. организираме голямо международно събитие на SHAPESHIFT, за което сме предвидили участието на Аликс Мартинес (Испания/Нидерландия), директор дизайн в Miro, най-успешната тех компания за колоборативна работа, и Хенк Хекстра (Henk Hoekstra), професор в Лайденската обсерватория в Нидерландия, който работи с Европейската космическа агенция за стартиране на две мисии на SpaceX Falcon 9 на Илон Мъск през 2023 г. Основната му област на изследване е наблюдателната космология със специален фокус върху изследването на тъмната материя и енергия. Той участва и в редица Арт проекти, което показва още веднъж доказва колко важна е креативността във всяка една професия

Надграждаме с всяко следващо издание и се надяваме все повече студенти, млади хора и ученици да се присъединяват към тези разговори, за да черпят вдъхновение и енергия да продължават да бъдат свободни в идеите и проектите си.

***

За SHAPESHIFT Talks на 20 януари 2023 г. от 17:30 в Next Courtworking можете да намерите повече на https://shapeshifttalks.com/