Страните от ЕС похарчили 352 млрд. евро за научноизследователска дейност за година

Икономика

През 2022 г. страните от Европейския съюз са похарчили 352 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност. Това е с 6,34% повече в сравнение с предходната година (331 млрд. евро) и с 48,52% повече в сравнение с 2012 г. (237 млрд. евро), показват данните на Евростат, оповестени в петък.

 Ако се разгледат разходите за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП, данните показват лек спад от 2,27% през 2021 г. на 2,22% през 2022 г.

Сред членовете на ЕС 4 държави регистрират интензивност на научноизследователска и развойна дейност над 3% през 2022 г. Най-високият интензитет е регистриран в Белгия (3,44%), следвана от Швеция (3,40%), Австрия (3,20%) и Германия (3,13%).

За разлика от тях, 8 страни от ЕС отчитат интензивност на научноизследователската и развойната дейност под 1%. Румъния (0,46%), Малта (0,65%), Латвия (0,75%), Кипър и България (и двете по 0,77%) отбелязват най-нисък дял, следвани от Ирландия, Словакия и Люксембург с дялове близо 1%, посочват от Евростат..

Между 2012 г. и 2022 г. интензивността на научноизследователската и развойна дейност в ЕС се е увеличила с 0,14 процентни пункта. Най-голямо увеличение е регистрирано в Белгия (1,16 процентни пункта), Гърция (0,77 процентни пункта) и Хърватия (0,69 процентни пункта).

За разлика от това интензивността на научноизследователската и развойна дейност е намаляла в 8 държави. Ирландия отбеляза спад от -0,6 процентни пункта, следвана от Финландия (-0,45 процентни пункта), Естония (-0,35 процентни пункта), Словения (-0,30 процентни пункта), Люксембург (-0,23 процентни пункта), Дания (-0,22 процентни пункта), Малта (-0,15) процентни пункта) и Франция (-0,13 процентни пункта).

Секторът на бизнес предприятията продължава да представлява най-големия дял от разходите за научноизследователска и развойна дейност. През 2022 г. те представляват 66% от разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, възлизащи на общо 233 милиарда евро. Следван е от сектора на висшето образование (22%; 76 милиарда евро), правителствения сектор (11%, 37 милиарда евро) и частния сектор с нестопанска цел (1%; 5 милиарда евро), показват още данните на европейската статистика. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
На днешната дата, 21 януари. Бабинден по стар стил, имен ден празнуват Агнеса, Валерия, Максим, Максимилиан
Тръмп за Гренландия: Няма връщане назад
Технологичният гигант Sony отделя телевизионния си бизнес в предприятие с китайци
Кристалина Георгиева към европейските лидери: Стегнете се!
Времето: От югозапад ще започнат валежи от сняг
Талисманите-говорители на M&M's се обличат като супергерои на Marvel
Цените на петрола падат, тъй като рисковете от намаленото производство на Казахстан отшумяват