Защо са трудни реформите у нас?

Най-бързият отговор е - защото няма достатъчно недоволни, които да ги искат. Затова не виждаме мащабни протести по нашите площади като в Грузия, Сърбия , Унгария и дори Северна Македония. Сякаш дори вече е нормално всички регулатори, министри и дори парламентарно мнозинство да резонират в синхрон с волята на 1-2 души по всякакъв въпрос.
Обикновено го отдаваме на контрола им върху прокуратурата. Но не е само това.

Има по-важни структурни фактори, чрез които нашето властово статукво е по-успешно в сравнение с това в съседни държави.

Те са взаимно свързани и са основно три:

Малка срещу голяма страна

България е сравнително малка и бедна страна. Тя в голяма степен репликира руския властови модел, но без гарантирани от природата източници на постъпления. Това ограничава независимостта и увеличава зависимостта на държавата от външно влияние. И обяснява защо се снишаваме в трудни геополитически ситуации. По този начин нашата олигархия избягва да предизвиква и прави врагове Русия (заради енергетиката), САЩ (заради отбраната) и Европа (заради очакваните еврофондове). 

Интегрирана срещу независима държава 

Именно липсата на гарантиран собствен паричен поток - за разлика от Русия, Иран или арабските страни пречи на България да има независима политика и тя е избрала интеграцията в Европа, като начин да си развива икономиката и поддържа… статуквото. 

Сърбия и Унгария - с подобни дадености - избраха пътя на уж независимостта, но България ги изпреварва в своето развитие. През първите години в ЕС надминахме Сърбия, а по индивидуално потребление - вече и Унгария. Икономическият успех и по-високите доходи - особено след 2021 г - ограничава броя на недоволните, нужни за промяна у нас. А в Унгария и Сърбия те се множат и търпението към местните корупционни модели се изчерпва.

Отворена срещу затворена икономика 

Най-голямото изкушение на новите диктатори е не само да показват независимост, но когато са големи държави - да се опитват да придобият статут на велика сила. Това неминуемо води до относително икономическо затваряне на държавата или тя - заради нарушаване на международното право - става обект на санкции. 

Така тройната авторитарна ос Русия-Иран- Китай е на път да се разпадне преди да промени световния ред. За Русия е ясно, че икономиката й е на системи заради войната и дори в Думата вече обсъждат съветски сценарий - разпад на Русия поради икономическа несъстоятелност. 

Иран също се захранва с продажба на петрол и газ, но не е ясно след войната с Израел дали режимът ще оцелее.

Китай изглежда най-стабилен. Но се оказва, че диктаторските намерения на президента Ши може да се изпарят. Срещу него има огромно недоволство, че с политиката на “велик Китай” е затворил икономиката и влязъл в икономическа война със САЩ, от чийто пазар силно зависи експортната икономика на Китай. След редица чистки в службите и армията от клановете на предишните шефове на ККП, Ши е със силно ограничено влияние в тях. И дори усилено се говори за неговата смяна на Конгреса през 2027 г и дори още тази есен. Та отново Китай да се отвори към САЩ и Европа.

България няма нито ресурси, нито политици, чрез които да претендира да бъде независима (въпреки заявките на проруски политици ), камо ли велика сила. И нейната отворена икономика към Европа сякаш ѝ слага тежка котва да не отплува към източни води.

И така парадоксално, принудата българският кораб да плува в европейски води го държи над водата. А по този начин държи и българската олигархия витална. Предстои да видим дали влизането в еврозоната ще предизвика дълго очакваните реформи в икономиката и правосъдието. Или достъпът до огромен финансов ресурс ще ги направи невъзможни.