Абсурдната идея за българската неделя

Забранете работата в неделя, призоваха един профсъюз и Българската православна църква. Какво ще стане, ако идеята им бъде приложена?

В разгара на лятото, когато информационният поток рязко се свива, църквата и един синдикат намериха начин да влязат в новините. Патриархът и синдикалният лидер се срещнаха, за да обсъдят възможностите за съвместна дейност. И ги намериха. Синдикатът подкрепи отдавнашното искане на църквата за въвеждане на вероучение като задължителен учебен предмет. Църквата пък веднага се застъпи за новопоявилата се идея на синдиката - с „незабавна” промяна в Кодекса на труда да се забрани работата в неделя (естествено, с изключение на производствата, които по технологически причини не могат да бъдат спирани). Явно задължителната почивка в неделя е в общ интерес на трудещите се и на вярващите, тъй че е естествено да се превърне и в обща кауза за техните застъпници и пастири.

Аргументите "за"

„Очевидно е, че става дума за случаи, в които няма обществена потребност и нужда да се работи. Като се отнемат празничните и почивни дни, за работниците се нарушава връзката между професионални, семейни и лични ангажименти и задължения и възможността за общуване с църквата, ерго с Бога, за онези, които имат нужда от това”, казват от синдиката, като се позовават на „практиката и опита на редица държави в ЕС” и непрекъснато повтарят, че магазините в някои западноевропейски страни не работят в неделя.

„През последните години все по-често явление става трудещите се в България да работят в събота, неделя и на празници, като така се лишават от правото на почивка и личен живот... Празничните дни са отредени за Господа, за богослужение в храма и за молитва, за да се укрепим духовно. В тези дни отдаваме мислите си на Бога, който е любов, на добротворство, на хората, с които Бог ни е обградил - съпрузи, деца, родители и близки. Считаме, че чрез тази тенденция, следвайки интересите на бизнеса, се неглижират физическото и духовното здраве на трудещите се и се накърняват пълноценните отношения с техните семейства и близки, което неминуемо се отразява пагубно както на отделната личност, така и на обществото като цяло”, заявяват от Светия синод.

Сбъркана логика

Идеята може би е съгласувана с профсъюзните членове, но, както е известно, далеч не всички трудещи се са такива. Логиката на това предложение е донякъде сбъркана, защото слага всички в един кюп. Като например предпоставя допускането, че никой не иска и няма интерес (освен бизнеса) да работи в неделя и че дори на онези, които нямат нищо против да го правят, когато се налага, трябва да им се забрани да работят на този ден.

И още нещо: не всички вярващи са православни християни. А и не са никак малко онези, които не са вярващи. В подтекста на цитираните аргументи се съдържа обидното за тези хора и невярно (макар и често срещано) допускане, че само вярващите могат да бъдат морални и духовно възвисени.

Сред хората в трудоспособна възраст пък около половината по една или друга причина (поради липса на работа или на желание) не работят. По тази логика именно те би трябвало да са в най-добро духовно здраве, да са много по-отдадени на добротворни каузи, а семействата им да са най-хармонични и пълноценни. Обобщение, което също трудно може да се направи.

Натам, откъдето другите се връщат

Позоваването на европейския опит също е донякъде некоректно и подвеждащо. Защото навсякъде практиката на затворените в събота и неделя магазини от години е подложена на постоянно преразглеждане. В Германия например този режим беше силно либерализиран през последните 20 години. В събота магазините затваряха едно време в 16 часа, сега понякога работят до 22 часа. Във все още съществуващия консенсус, че в неделя не се работи, вече има много пробиви и изключения. Във Франция още през 2009-а парламентът гласува промяна в датиращия от 1906 г. закон, която дава възможност магазините в големите градове и в стотиците туристически дестинации да бъдат отворени седем дни в седмицата. Подобни пробиви има и в Австрия. Въпреки протестите на служителите и на църквата, православна Гърция също разхлаби забраната за работа на магазините в неделя - заради кризата, с цел да се стимулират потребителските разходи. Има и един обратен пример - Унгария неотдавна забрани със закон на повечето магазини да отварят в неделя. Мярката предизвика съпротивата не само на бизнеса (според когото тя заплашва 20 хиляди работни места), но и на синдикатите. Казано иначе: църквата и синдикатите в България предлагат да тръгнем натам, откъдето другите по-бързо или по-бавно се връщат.

Няма обществена нужда да се работи?

В Кодекса на труда и сега е записано задължението за два почивни дни в седмицата, единият от които трябва да е неделя, при петдневна работна седмица с нормална продължителност до 40 часа. Тъй че огромната част от заетите и сега работят при такъв режим. Но са предвидени и изключения, основното от които е възможността работодателят да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от шест месеца. Говори се, че тази възможност води до откровени извращения, при които извънредният труд не се заплаща подобаващо или не се компенсира със съответния брой почивни дни. Това обаче е друга тема - въпрос на стриктен контрол и строги санкции. И съвсем не означава, че тази практика трябва да бъде забранена.

Експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев казва в тази връзка, че освен технологически непрекъсваемите производства има много други сектори и форми на заетост, при които, обратно на твърденията на синдикатите, има категорична обществена нужда да се работи и в неделя. Най-очевидният пример е, че дори самото съществуване на много бизнеси в търговията и услугите е свързано в голяма степен със задоволяването на разнообразните потребности точно на онази голяма маса от хора, които в събота и неделя си почиват - не само магазините, но и, да кажем, ресторантите, другите видове заведения, фризьорските салони, бензиностанциите...

Често това важи и за производството при поръчки, които изискват бърза реакция и увеличена продукция. Какво да прави например една текстилна фабрика, която за първи път от месеци би имала работа и пари, ако е в състояние да изпълни бързо и в срок определена поръчка?

Да не говорим, че вече често пъти работата е трудно дефинируемо понятие. Хората работят вкъщи, работят през нощта, остават в офиса до късно. Животът и потребностите на икономиката са много по-разнообразни от това, което пише в Кодекса на труда, и затова изискват не нови ограничения, а по-гъвкава регламентация, посочва Ганев. Затова, според него, идеята на църквата и синдикатите е абсурдна и неприложима. И все пак - какво ще стане, ако тя бъде осъществена?

Цената на почивката в неделя

В примера с текстилната фабрика вариантите са два. При първия, за да бъде изпълнена поръчката в срок, забраната да се работи в събота и неделя ще бъде нарушена. Така трудът минава в сивата икономика и защитата на трудещите се става фиктивна. При втория вариант, за да спази забраната, фабриката или се отказва от поръчката, или пък не успява да я изпълни в срок, в резултат от което губи пари и следващи поръчки. А това означава по-малко доходи и по-малко работни места.

Подобен ще е ефектът и в секторите на търговията и услугите. Забраната за работа в един от седем дни неминуемо ще доведе (може би не в съвсем същата пропорция) до съществено намаляване на потреблението, оборотите и приходите (включително и данъчните), а оттам - до съкращаване на доходи и работни места.

С колко точно е трудно да се каже. Но е сигурно, че цената на всеобщата и задължителна почивка в неделя ще е висока и ще бъде платена от всички. Тъй че да се работи в неделя (когато и където се налага) в крайна сметка е в интерес не само на работодателите, но и наетите.

Ясен Бояджиев, "Дойче веле"