Защо е глупаво да се връща казармата

Незнайно защо в България изведнъж пак се заговори за връщане на казармата. При това аргументите "против" продължават да са точно толкова актуални, колкото бяха и преди 8 г. при отменянето ѝ.

Дали заради патриотичния подем в навечерието на националния празник или поради набраната инерция покрай разразилата се битка в защита на турското робство (неясно от кого и какво), в последните седмици се появи идеята за връщане на задължителната военна служба и наборната армия. Подхванаха я, както си е редно, политици от националистическия лагер. Отначало малцина им обърнаха внимание, но лека-полека идеята набра сила, така че напоследък не минаваше и ден без да се появи някой по някоя телевизия, за да обяснява, че връщането е наложително и дори неизбежно, понеже международното положение се е усложнило и понеже е опасно, когато „мечка заиграе в двора на съседа”. При това положение професионалната армия не вършела работа, пък и била доказала (неизвестно кога и как), че не е най-доброто решение. За разлика от наборната армия, която освен това възпитавала младите хора в дух на патриотизъм, от нея момчетата излизали мъже и, да не забравим, задължителните прегледи при наборните комисии хващали заболяванията им навреме... Накрая стана някак неудобно да се противоречи открито на този ентусиазъм, та новоназначеният началник на отбраната определи идеята като добра и сам се впусна да я защитава, а министърът на отбраната сформира комисия за евентуалното възстановяване на казармата.

Обречени да се въртим в кръг

Да се слушат тези изтъркани от употреба аргументи е отегчително, а да се коментират - тягостно и даже обидно. Защото са минали само 7-8 години, откакто след мъчителен дебат България се отказа от наборната армия с промяна в конституцията, а никой от надделелите тогава многобройни аргументи и до днес не е загубил актуалността и силата си. Професионалната армия пък по-скоро доказа предимствата си и ако днешното ѝ състояние не е задоволително, то не е заради принципни недостатъци на модела, а в резултат от забавени или погрешни решения и практически стъпки. Но в България очевидно сме обречени да се въртим в кръг и отново и отново да си доказваме очевидното.

Да започнем този път отзад напред - от по-маловажните аргументи, свързани със здравните и възпитателните проблеми на нацията. Допускането, че наличието и решаването им може да е резултат или страничен ефект от един или друг избор в отбранителната област е абсурдно. Вместо, например, най-после да оправим здравната си система и в частност здравната профилактика, да върнем задължителната военна служба, за да възстановим заедно с нея наборните комисии, които да хващат заболяванията навреме. По тази логика армията може да отмени и образователната система и да освободи обществото от отговорността му за възпитанието на подрастващите. Впрочем, твърдението за армията като ковачница на патриоти и мъже е доста спорно. За мнозина тя бе по-скоро школа за интелектуално и морално затъпяване, безсмислена загуба на време с огромен негативен икономически ефект - както за младите хора, така и за цялото общество. Цитирани и навремето научни изследвания отдавна са доказали, че засягайки най-важния за младежите период на натрупване, наборната военна служба (в сравнение с професионалната) води до голяма загуба на икономическа ефективност и разпиляване на трудови ресурси с траен негативен ефект върху икономическия растеж. По най-занижените оценки този ефект се измерва с половин процент от БВП.

Да не говорим, че за да се „спасят от казармата”, преди години хиляди образовани българи заминаха в чужбина и повече не се върнаха. Сега това може да се повтори в още по-големи мащаби.

Защо няма смисъл

Така стигаме до по-тесните, чисто военни аспекти на темата. Една от основните причини за раздялата с наборната армия беше, че тя се оказа непосилно скъпа. През 90-те години на миналия и в началото на новия век се стигна до абсурдни ситуации. Първо с военната подготовка на наборните войници - за 6 или за 9 месеца, например, те успяваха да изстрелят по 1-2 пълнителя, защото да се стреля с „калашник” е скъпо, да не говорим за танковите снаряди. После с издръжката им - по едно време, за да се влезе (и съответно да се излезе) навреме в казармата, трябваха връзки. Влезлите пък ги пускаха за щяло и не щяло в отпуск, а всяка събота и неделя ги пращаха да си ходят, за да не ги хранят. Днес всичко това няма да е по-евтино, даже напротив. А освен това ще трябва да се строят нови казарми. Въобще, според различни оценки допълнителните разходи (при днешен бюджет за отбрана от около 1 милиард) ще са между няколкостотин милиона и милиард и половина лева на година. Което прави идеята за връщането трудно приложима.

Най-важното обаче е, че от гледна точка на „защитата на родината”, дори тези пари да се намерят, харченето им за „набавяне на бройка” чрез връщане на задължителната военна служба е безсмислено. Съвременната война е високо-технологична и силно специализирана дейност, която, за да е ефективна и да води до желаните резултати, изисква добре подготвени, квалифицирани и мотивирани професионалисти. За тяхната подготовка предлаганите 6 месеца наборна служба са напълно недостатъчни. Освен това колкото и дълга да е службата, един ден тя свършва, наборникът напуска и неизбежно се деквалифицира. За разлика от професионалния войник, който има време да се развива и да трупа опит.

От какво имаме нужда

Ето защо, освен че са много, нужните за връщането на наборната служба пари ще отиват на вятъра. Далеч по-добър резултат би се постигнал с по-малко пари, които да се инвестират в мотивиране на професионалните военнослужещи и най-вече в модерно въоръжение. От това имат нужда българските въоръжени сили, за да бъдат достатъчно боеспособни. И за да станат достойна част от най-голямата и мощна колективна система за сигурност, в която, да не забравяме, България членува. Именно това е подходящият отговор на иначе наистина усложнилото се международно положение. А не безполезната, безсмислена и дори самоубийствена идея за връщане към наборната армия.

Мнозина твърдят, че няма никакви шансове тя да бъде реализирана - и най-вероятно са прави. Но знае ли човек - напоследък (и не само в България) здравият разум нерядко става жертва на популизма, особено когато е с националистическа окраска.

Ясен Бояджиев, „Дойче веле”