Илко Семерджиев: Данък „вредни храни“ няма да има нито фискален, нито здравен ефект

Нашумелият данък „вредни храни“ няма да окаже нито благотворен фискален, нито здравен ефект. Това заяви бившият здравен министър (1999-2001) д-р Илко Семерджиев на пресконференция на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (БАСОРД) в пресклуба на БТА.

„Никой не знае мотивацията на Министерството на здравеопазването (МЗ) за въвеждането на такъв данък. Не са правени проучвания, не са ангажирани специалисти в областта на диетиката и храненето. Така представено, предложението по-скоро обслужва фискални, отколкото здравни цели“, каза Семерджиев.

Според МЗ, евентуалният приход от данък „вредни храни“, чието въвеждане е планирано за тази година, би бил 120 милиона годишно. Същевременно, казва бившият здравен министър, разходите за неговото администриране „надхвърлят многократно приходите, което напълно го обезсмисля и от икономическа, и от фискална гледна точка“.

По думите на Семерджиев, ако все пак бъде въведен, данъкът ще доведе до закриването на между 1500 и 4200 работни места в хранителната индустрия, чиито обороти ще намалеят с над 300 милиона лева.

„Необходимо е държавата да концентрира вниманието си върху същностни проблеми, а не върху опити за фискално натоварване на бизнеса и гражданите, които няма да постигнат нито финансов, нито здравен ефект“, категоричен е бившият здравен министър.

„Позитивни резултати могат да бъдат постигнати чрез информационни кампании, обучение и най-вече съвместни инициативи от страна на здравните и образователните власти, за да получат децата максимално надеждна информация за здравословния и балансиран режим на хранене, а родителите да промотират такъв режим на хранене в семейството и да го изискват от училищата“, допълни той.

Какво казва чуждестранният опит

Опитът на повечето държави с данък „вредни храни“ е неуспешен, заяви на пресконференцията доц. д-р Светослав Ханджиев, специалист по хранене и диетика.

Той даде за пример Дания, която смята да премахне закона, тъй като гражданите й започнали да купуват хранителни продукти от Германия и Швеция, където производството се увеличило за сметка на датското.

Д-р Семерджиев пък цитира анализ на 25 европейски държави, извършен от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, според който данъците не могат да окажат благотворно влияние върху здравословното хранене. 

Затлъстяването у нас

Доц д-р Ханджиев цитира данни, според които у нас над 280 000 души страдат от тежка форма на затлъстяване, а едва 21% от българите на възраст над 18 години извървяват повече от 10 000 крачки дневно – при средно ниво за света от 23,3%.

Същевременно българските деца са първенци в Европа по „висене“ пред екрана на технологични устройства – минимум 25 часа седмично.

Ханджиев цитира и изследване на Европейския конгрес по затлъстяване от май 2015, което сочи, че страната ни е на 5-то място в ЕС по сериозност и честота на детското затлъстяване.

„Това е голям проблем, защото пълнотата в детска възраст е предразполага към развитие на тежкостепенно затлъстяване, захарен диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания“, каза той.