Карикатурата, която разтърси социалните мрежи

През последните месеци, Европа стана свидетел на ужаса на хилядите, отправили се от Близкия Изток и Северна Африка към Европейския съюз, но намерили смъртта си в Средиземно море.

Дискусията по темата отврати хиляди потребители в социалните мрежи, които споделиха тази карикатура в отговор на категоричната антиимигрантска политика на някои западни правителства.   

Интересното е, че тя е на австралийския карикатурист Саймън Нийбоун, който я рисува миналата година по повод на опитите на индонезийци да стигнат до Австралия с лодки. Творбата, уви е актуална и в болезненото настояще. 

Ето и кратко интервю с автора, публикувано в британския вестник Independent:

- Какво ви вдъхнови да нарисувате карикатурата?

- През последните години, много мигранти, отначало от Ирак, Афганистан и Шри Ланка, а сега и от Сирия, се опитват да стигнат до Австралия през Индонезия. Многобройни инциденти доказват колко опасно е това пътуване. Но онова, което ме вдъхнови, е коравосърдечното отношение, което демонстрира нашето правителство, говорейки за тези хора. Лозунги като „Спрете лодките!” се превърнаха във „Върнете лодките!”, а бежанците, ако все пак успееха да се доберат до страната, бяха пращани в затвори с думите, че никога няма да могат да намерят убежище в Австралия. За мен, това отношение умишлено пренебрегваше хората, които са били принудени да напуснат домовете, семействата и културите си. Не смятам, че който и да би сторил това с лека ръка. Целта на карикатурата е да накара хората да направят крачка назад и да видят, че всички сме хора на тази малка планета и се борим, за да оцелеем.

- Изненадан ли сте, че година по-късно положението е дори по-тежко?

- Обезсърчаващо е, но не е изненадващо. Смятам, че причината за тези големи преселения на народите е желанието за бягство от ужасяващите обстоятелства. Войните в Ирак и Афганистан например предизвикаха сеизмични вълни на социален колапс, щетите от които ще бъдат трудни за заличаване. Злощастен изход от всичко това е фактът, че животът се е обезценил. Хората са се превърнали с стоки, транспортирани с лодки о набеждавани за „икономически мигранти”, защото са платили на трафикантите си.

- Защо, според вас, карикатурата ви отново набира популярност?

- Проблемът е много сложен. Смятам, че всички изпитваме смесени чувства, с които невинаги се чувстваме удобно. Съчувстваме на бежанците, но и сами се усещаме заплашени. Карикатурата нарочно пренебрегва тревогата, която изпитваме, и напомня, че всички сме човешки същества, без значение от коя част на планетата идваме. Мисля, че хората я споделят, защото тя отразява човещината в нас.

- Смятате ли, че етикети като „мигранти” или заглавия като „Миграционната криза на Европа” пренебрегват човешкото в нас?

- Тези етикети наистина са съпроводени от много предположения – „мигрант” и „икономически мигрант” наистина предполагат преднамереност и финансови мотиви, но не обясняват причините, поради които хората се отправят към Европа или Австралия. Тук не използваме определението „търсачи на убежище”, като по този начин удобно „забравяме” идеята, че някой може би търси именно убежище. Медиите не могат да говорят директно на бежанците. Ние не чуваме историите на последните и за нас те остават анонимни.

- Как Австралия приема проблема в сравнение с Европа?

- Подозирам, че ужасно много хора не споделят суровата позиция на австралийското правителство. Джон Хауърд, бивш министър-председател, беше казал, „Ние ще решим, кой да дойде тук”, което значеше, „Или сте с нас, или срещу нас”. За жалост, подобно поведение помага на някои хора да решат какво да мислят. Но отношението на Европа изглежда по-щедро и човешко. Наистина смятам, че ако имаха възможността, мнозина австралийци биха приветствали и подкрепили бежанците, стигнали дотук с лодка, по същия начин, както онези, одобрени от системата.