Корупцията в България е „хронично заболяване“

„Нивото, на което се намираме, не се променя в последните няколко години. Това говори за категорично хронично заболяване, което може да бъде лекувано само с радикални мерки“, заяви Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ на пресконференция, посветена на резултатите от годишния доклад за възприятието за корупцията в страните по света.

Със своите 41 пункта в актуалния рейтинг, България се намира под общата за света стойност от 43 пункта и под стойността от 50 пункта, определяна за тревожна граница, падането под която е знак за негативни реалности и тенденции.  Нивото от 41 пункта говори за „системни проблеми с корупцията“, отбелязаха експертите.

Скандинавските държавите, които са на върха на класацията със стойности 87-91 пункта, не са напълно „свободни от корупция, но имат силна имунна система“, посочи още Славов.

„Съществуват традиции на откритост в управлението и цялата публична сфера при висока свобода и активност на медиите. В тези страни консенсусът, че почтеността и отчетността са присъщи на управлението, е неотменим залог за успех, който гарантира, че корупцията ще бъде сведена до минимум и разкривана и наказвана, когато се появи“, обяснява той.

Тревожно е не само това, че България е на последно място от страните в ЕС в класациято, но и решително се отдалечава от тях по стойността на индекса и по позицията си – на 69-то място, спрямо следващата европейска страна в класацията, Италия, която е на 61-во.

„България се движи в противоположната посока. Нейният индекс намалява с 2 единици, а този на останалите страни в ЕС, с които се сравняваме, се повишава и подобрява. Трябва да се предпазим от опасността да станем антисистемна държава в рамките на ЕС“, предупреждава той.

Ваня Нушева, програмен директор на "Прозрачност без граници", отбелязва, че само две държави от ЕС вървят назад в класацията – Унгария с 3 пункта и България с 2.

„В дъното на общоевропейската класация са Гърция, Румъния, Италия и България, но докато при първите три се наблюдава позитивна тенденция на трайно повишаване на индекса през последните 2 години, то в България тенденцията е негативна“, обяснява тя.

На регионално ниво негативна тенденция се отчита за Македония, Турция и България, като стойността на индекса за нашата страна е под тази на държавите от балканския регион, която е 42.

Предвид това, „България не просто изглежда като изоставаща държава, а като държава, движеща се назад“, обобщава г-жа Нушева.

Един от основните източници, от които индексът за възприятие на корупцията черпи информация и стойности, е ежегодното изследване за върховенство на закона на „Световния проект за правосъдие“.

Катя Христова от Асоциацията обяснява, че според него, българската държава не успява да противодейства на корупцията – показател, чиято стойност е 0,39 пункта от 1.

Най-обезпокояваща е оценката за това, дали членовете на законодателната власт не използват позициите, които заемат, за лично облагодетелстване – тя е най-ниската, която страната ни получава в рамките на целия индекс за върховенство на закона, а именно 0,17 пункта.

Стойностите на показателите за ефективно санкциониране нарушенията на лица, заемащи висши публични длъжности, и наличието на корупция в системата на наказателното преследване пък са съответно 0,33 и 0,35 пункта – два пъти по-ниска от средната стойност за страните-членки на ЕС.

Петьо Славов, член на Управителния съвет на Асоциацията, припомня, че една от най-податливите на корупция сфери у нас са обществените поръчки. „От години в тази сфера се противодейства само чрез законодателни промени и нищо повече. Необходими са обаче и реални действия, което предполага компетентните органи да влязат в своите правомощия“, обяснява той.

Той обръща внимание и на това, че освен лидер по корупция в ЕС, България е и лидер по брой органи в областта за противодействие на корупцията. „Този парадокс се обяснява с пълната липса на воля за правоприлагане“, коментира той и посочва като пример поредната промяна в закона за обществените поръчки, която в момента се обсъжда в Народното събрание.

„Настоящите мотиви са същите, както за предходните поне 11 промени“, обяснява експертът.