"Мона Лиза" под "Джокондата"?

Потрет на още една, съвсем друга  жена е открит под изображението на прочутата „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. Находката оповести френският учен Паскал Коте, който от 2004 г. насам изследва платното чрез собствен метод за усилване на слоевете боя върху картини. За своето проучване и разкрития той разказва в документален филм на BBC Two.

Не е рядкост прочути художници да „кодират” послания под свои творби, или просто да наслояват връху скици други изображения. В този случай обаче става въпрос за портрет на съвършено друга жена, под този на Мона Лиза, казва Коте. Жената на скритото изображение гледа встрани, има голяма глава, а устните й са малки, тоест, силно се различава от Джокондата, добавя той.

Миналата година Коте оповести резултатите от свое проучване на друга творба на Да Винчи „Дамата с хермелина”, където открил две други първоначални версии – на едната нямало хермелин, а на другата било изобразено друго животинче.

„Мона Лиза” известна още и като „Джокондата” е нарисувана от Да Винчи в периода 1503–1505 година. Смята се, че това е портрет на съпругата на търговец на коприна от Флоренция, Лиза Джерардини.

Самият изследовател не прави никакви изводи от резултатите от своите проучвания. Специалистът по история на изкуствата Ендрю Греъм Диксън, обаче заявява, че скритото изображение е истинският портрет на Джерардини. Той изказва хипотеза, че семейството на търговеца така и не е получило поръчания портрет, а Да Винчи е използвал платното, за да създаде знаменитата си картина със загадъчната усмивка на Джокондата, която вече векове наред вълнува изследователите.

Теорията за съществуването на две различни версии на „Мона Лиза” не е нова. Смяташе се обаче, че това са две отделни картини. Никой обаче до момента не е допускал, че „Мона Лиза” и „Джокондата” могат да бъдат два слоя на едно и също платно. След откритията на Коте е възможно дискусията около мистичните тайни на Джокондата да тръгне точно в тази посока.

Разбира се, има и изследователи, които приемат със скептицизъм данните на Коте. Почетният професор по история на изкуствата в Оксфорд Мартин Кемп нарича доводите на френския си колега „несъстоятелни”. Според него получените от Коте изображения свидетелстват само за различни етапи от целия творчески процес по създаването на картината.