Стига сте казвали на жените да се усмихват!

Татяна Фазлализаде чува за първи път термина „уличен тормоз” преди две години. Преди това тя приема подсвиркванията и подвикванията навън просто като „досадна част от всекидневието”, част от това да бъдеш жена.

Днес обаче уличният тормоз е фокусът в актуален арт проект, ръководен от нея, който привлече вниманието на целия свят. В края на миналата седмица граждани на САЩ облепиха улиците с плакати на жени от серията на художничката „Стига сте казвали на жените да се усмихват”.

Тези впечатляващи портрети имат за цел да предизвикат у публиката емоции, които един ден може би ще намалят нивата на всекидневен тормоз срещу жени. На един от тях пише: „Можеш да запазиш мислите си за моето тяло за себе си”, на друг – „Жените не ти дължат нищо”.

Фазлализаде пътува из Америка през последната година и половина, за да говори за женските права и да създава нови плакати, базирани върху истински истории за тормоз, насочен конкретно срещу нежния пол.

Първоначалната й цел е да разбере по какъв начин жените преживяват случаите на уличен тормоз в зависимост от местожителството си. Така например дамите от градове, в които се шофира повече, разказват за подвиквания от шофьори. В Ню Йорк, Вашингтон и Чикаго пък много мъже опипват и зяпат нахално жените в обществения транспорт. Това, което е еднакво навсякъде обаче, е влиянието на такива случки върху живота на засегнатите. Те карат жените да се чувстват уязвими и незащитени във всекидневния си живот – сякаш основното им предназначение, когато напускат дома си сутрин, е да забавляват мъжете. Затова те се тревожат повече за дрехите, които обличат, за маршрутите, през които минават, дори за езика на тялото си.

„Влиянието на този тип тормоз върху жените е все в този дух – те сякаш съществуват, за да бъдат консумирани, да служат за нечие забавление”, казва художничката пред Си Ен Ен. „Това създава един сексуално враждебен климат по улиците и в обществото ни.”

Реакциите към проекта са смесени. Много хора – мъже и жени – изразяват силната си подкрепа към това да се говори повече по темата. Други обаче – най-често анонимни – се подиграват на инициативата. На много от разлепените по улиците плакати са надраскани обидни коментари. Някои мъже питат художничката – добре, а ако нямам за цел да тормозя жената, а просто да й направя комплимент, за да привлека вниманието й? Това не е досаждане, нали?

Татяна смята, че подобни мнения и въпроси са много ценни за дискусията, но подчертава, че най-важно е да се мисли как действията ни карат засегнатата жена да се чувства.

„Точно тук идва важността на обществените норми и умението да разбираме от намек”, казва тя. „Основната ни цел обаче е да преосмислим какво смятаме за нормално и приемливо отношение към жените.”

Споделете и своите мисли по темата.