Философските аргументи "за" и "против" приемането на бежанци

Не само политиците и икономистите, дори философите не могат да открият единодушен отговор на моралната дилема трябва ли европейските народи да приемат бежанци и защо, посочва сп. Quartz. Изданието изброява в сайта си някои от философските позиции по въпроса. Ето какви са те. 

Не допускайте в страната си никакви бежанци и не давайте помощ. 

Биологът Гарет Фардин достига до една от най-противоречивите и популярни позиции в приложната етика. Неговата "етика на спасителната лодка", описана в статия, посочва, че богатите нации, също както спасителните лодки, имат ограничен капацитет и приемането на още хора ще ги потопи. Освен това той изтъква аргумента, че смъртта предотвратява пренаселването на планетата, което ще бъде много опасно поради ограничените й ресурси, така че според него, в случая  няма такова нещо като морален дълг да се предлага помощ. В същото време застава зад изследването на нови технологии, които да помогнат на бедните страни да генерират свои собствени решения на проблемите. 

Временно приемайте бежанци. 

Националната културна идентичност е много важна, изтъква философът от Оксфордския университет Дейвид Милър. Затова, според него, богатите страни не са длъжни да приемат всеки мигрант. С това наум, нациите все пак имат задължение да приветстват с добре дошли бежанци, чиито основни човешки права са застрашени. Предложение: те могат да ограничат броя на приеманите бежанци и могат също да гонят бежанците щом хуманитарната криза отмине. Освен това, според Милър, е за препоръчване да се обезкуражава миграцията на дълги разстояния, като се изпраща помощ или се изследва причината за бежанската криза. 

Спрете да се тревожите колко "честно" споделят държавите бежанския товар. 

Лесли Грийн, професор по философия на правото в Оксфордския университет написа есе, в което заклеймява обвиненията, че броят на бежанците не е "честно" разпределян между приемащите държави, че арабският свят не приема бежанци и изказванията на Унгария, че бежанците са проблем на Германия. "Всички тези оплаквания запълват моралния и правен дълг на някои хора... Обсебеният от честното разпределение на товара човек се тревожи повече за относителния товар върху богатите страни, отколкото за абсолютния на това, което неговото собствено бездействие налага върху тези бягащи от преследване и унищожение хора", смята Грийн. Така че всяка богата държава може да подкрепи бежанците, независимо от състоянието на международното сътрудничество. Всяка страна, която може да им помогне, трябва да го направи, без значение как реагират другите страни. 

Приемайте колкото може повече бежанци, докато държавата ви не започне да се разпада. 

Питър Сингър е един от най-известните и уважавани съвременни философи на морала. Той издига тезата, че човек няма морал, ако не дава значителен дял от приходите си за благотворителност. Казва, че всички сме морално задължени към непознатите хора, живеещи ни хиляди километри от дома ни, по същия начин, както сме длъжни на най-близките членове на семейството ни. Затова, всяка нация трябва да приема бежанци докато цената за това не започне да тежи прекалено на държавата и не надмине ползите от присъствието на бежанците. Сингър препоръчва да се удвоява националната имиграционна квота всяка година, докато държавите не могат повече да приемат и издържат новодошли. Освен това, излиза и с практично решение за настоящата бежанска криза, която поражда ксенофобски тенденции сред хората, като призовава богатите нации да финансират изграждането на бежански лагери на територията на по-малко засегнати държави. 

Отворете всички национални граници. 

Теорията на отворените граници предполага, че просто няма причина държавите да се обособяват. Джоузеф Царънс - професор по политически науки в университета на Торонто, пише: "Гражданството в западните либерални демокрации е модерен еквивалент на феодална привилегия - наследствен статут, който значително повишава житейските шансове на човека. Също както феодалните привилегии по рождение, рестриктивното гражданство е трудно да се оправдае, ако се замисли човек задълбочено".

Проф. Фил Кол коментира пред Quartz: "Хората трябва да имат правото да отидат където имат нужда, или където искат да отидат". Унищожаването на националните граници според него би стимулирало глобалната икономика и би довело до сериозни щети за богатите държави, казва той. "Хората като цяло, ако не са в беда, биха решили че искат да останат където са си", смята Кол. "Има една идея, че би имало катастрофално движение на народите, ако имахме отворени граници, но не мисля, че това би се случило", допълва професорът.