„Хъфингтън пост“ посвети статия на дядо Добри

За случайните минувачи 99-годишният Добре Добрев може да изглежда като обикновеният просяк, чийто живот зависи от добрината на непознати. Но за жителите на София, България Добрев е нещо съвсем друго. По-скоро хората, които го познават, го наричат „светец“ и „божествен странник“, пише „Хъфингтън пост“, в статия, посветена на дядо Добри.

Изданието разказва, че дядо Добри почти напълно губи слуха при една от бомбардировките над София по време на Втората Световна война. „Добри живее в околностите на столицата и преди години е ходил пеша всеки ден до София, но днес вече разчита на автобуси. Дните му пък преминават в просия, но нито стотинка не отделя за себе си“, продължава разказа си „Хъфингтън пост“.

Щедрият старец се издържа от пенсията си, която е 80 евро и дарява всичко, събрано от подаяния, на църкви и сиропиталища.

Изданието припомня, че дядо Добри е правил множество дарения през годините, но едно от най-големите му е за църквата „Св. Александър Невски“ в размер на 35 700 лв.

Известен е и с това, че често помага финансово на домове за деца, лишени от родителски грижи, за да си плащат сметките.

„Добрата воля е справедлива и истинна. Всичко в нея е добро. Не бива да лъжем, да крадем, да прелюбодействаме. Трябва да се обичаме един друг, както Бог ни обича". С този цитат на дядо Добри от филма „Лепта" от 2000 г., посветен на него, завършва материала си „Хъфингтън пост“. Преди ден, фалшив слух, че Светеца е починал, обиколи социалните мрежи. Кметът на Байлово Бойко Неделчев категорично го опроверга: "Жив и здрав е дядо Добри, всичко останало е лъжа!"

Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 година в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 - време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота, и примерът, който дава впоследствие с щедротата и аскетизма си, карат мнозина да го наричат "Светецът от Байлово".

Около 2000 година решава да дари всичките си имоти на църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри граждани.