Бившият президент на Южна Корея е опитал да провокира Пхенян към въоръжена агресия

Бившият южнокорейски президент Юн Сок-йол е опитал да провокира Северна Корея да предприеме въоръжена агресия, за да оправдае обявяването на военно положение през декември 2024 г. и да елиминира политическите си опоненти, заяви специален прокурор, цитиран от Ройтерс.

Специалният прокурор Чо Юн-сок каза по време на брифинг, че екипът му е повдигнал обвинения срещу 24 души, включително Юн и петима членове на кабинета, след шестмесечно разследване.

„Знаем добре от историческия опит, че оправданието, дадено от управляващите за преврат, е само фасада и единствената цел е да се монополизира и поддържа властта“, каза Чо.

Той сподели, че екипът му е потвърдил сложна схема, за която се твърди, че е била замислена от Юн и неговия министър на отбраната Ким Йон-хьон, датираща от октомври 2023 г., за спиране на правомощията на парламента и замяната му с извънреден законодателен орган.

„За да създадат оправдание за обявяване на военно положение, те се опитаха да привлекат Северна Корея към въоръжена агресия, но не успяха, тъй като Северна Корея не отговори с военна сила“, каза той.

Екипът на специалния прокурор вече е обвинявал Юн и неговите военни командири, че са наредили тайна операция с дронове в северната част на страната, за да разпалят напрежението между съседите.

Впоследствие Юн е заговорничил да нарече политическите си опоненти, включително тогавашния лидер на консервативната му „Партия за народна сила“, антидържавни сили и е обявил военно положение без основание, каза Чо.

Чо е сред тримата специални прокурори, които бяха назначени, след като президентът И Дже-мьон спечели предсрочни избори, свикани след отстраняването на Юн от Конституционния съд през април.

Юн в момента е подсъдим за подстрекателство към бунт, за което при осъждане може да бъде наказан с доживотен затвор или дори смъртно наказание. Бившите му министри и други служители са изправени пред различни обвинения, произтичащи от неуспешния опит за въвеждане на военно положение.

Парламентът, контролиран от либералната Демократическа партия, гласува за отмяна на указа на Юн в рамките на часове след обявяването му късно през нощта на 3 декември миналата година и по-късно гласува неговия импийчмънт за нарушаване на задълженията на длъжността му.

Бившата първа ама Ким Кьон-хи е обект на отделно разследване от специален прокурор за корупция, произтичаща от дейности по време и преди президентството на Юн.

Юн може да е бил принуден да действа отчасти поради непрестанния политически натиск, на който е бил подложен, произтичащ от обвинения в подкуп срещу съпругата му, но няма доказателства, които да подозират, че Ким е замесена в заговора, заяви Парк Джи-йонг, говорител на екипа на специалния прокурор.

Ръководителят на разузнаването на сваления президент е трябвало да пътува до САЩ в деня след указа, за да потуши превантивно възраженията на Вашингтон, каза Парк, като добави, че декември миналата година вероятно е бил избран, за да може Юн се възползва от президентския преход след изборната победа на Доналд Тръмп.

Юн е заявил, че е било в неговите правомощия като президент да обяви военно положение и го е направил, за да алармира за злоупотребата с парламентарен контрол от страна на опозиционните партии, която е осакатявала работата на правителството. Той каза, че указът му за военно положение не е нанесъл вреда на страната.