Гърция ще спре включване на Турция в европейските отбранителни структури

Високопоставени дипломатически източници в Атина изпратиха ясно послание както до Анкара, така и до съюзниците на Гърция след срещата на върха на НАТО, като ясно заявиха, че участието на Турция в европейските отбранителни структури, като програмата SAFE, е изключено, докато тя поддържа заплаха от война срещу Гърция, съобщи за БТА агенция АНА-МПА.

Те подчертаха, че позицията на Гърция е недвусмислена: съществуването на casus belli (причина за война) представлява официална заплаха за война, която по никакъв начин не се намалява с течение на времето или с това, че е позната на общественото мнение. „Тя може да бъде намалена само чрез окончателното ѝ оттегляне“, подчертаха източниците, добавяйки, че Гърция ще продължи да повдига въпроса на всяко равнище.

Източниците припомниха, че регламентът SAFE вече включва изискването за двустранно споразумение между Европейския съюз и трета държава, създавайки право на вето. Това се счита за значително гръцко постижение, като прецедентът SAFE 2025 се счита за труден за заобикаляне в бъдещо законодателство.

Министерството на външните работи на Гърция също така постави особен акцент върху въпроса за изтребителите F-35, след дебат, предизвикан от неотдавнашни забележки на президента на САЩ Доналд Тръмп относно Турция. Дипломатически източници подчертаха, че няма решение за повторното присъединяване на Турция към програмата, а само общо намерение на американската администрация да преразгледа въпроса.

Както посочиха, процесът е сложен и трябва да премине през Конгреса. Всеки напредък ще изисква удостоверяване, че Турция вече не притежава противоракетната отбранителна система С-400, че не са осъществени по-нататъшни сделки с Русия и че няма намерение за бъдещо сътрудничество в тази област.

Същите източници отхвърлиха схващането, че Турция „е получила всичко“, като твърдят, че Гърция вече е в значително по-силна позиция. Те отбелязаха, че Атина сега експлоатира повече от 50 самолета F-16 Viper, влязла е в програмата F-35, ще започне обучение на пилоти следващата година и очаква доставката на първия си самолет след приблизително три години.

В същия контекст Атина счита за очевидно, че отбранителното оборудване, доставено от една съюзническа държава, не трябва да се използва офанзивно срещу друга съюзническа държава. Източниците отбелязват, че макар Гърция да не може да диктува политиките за обществени поръчки в областта на отбраната на трети държави, тя може ясно да изрази своите позиции и опасения, особено когато съществува заплаха от война.

Според същите източници това разграничение е от решаващо значение: едно е да се намесваш в колективни рамки, където Гърция има глас, и съвсем друго е да налагаш политика на трета държава. Поради тази причина Атина отхвърля като нереалистична всяка идея за „вето върху F-35“, тъй като въпросът попада в юрисдикцията на Съединените щати и техните конгресни процедури.

Относно така наречената доктрина на Турция за „Синя родина“, източниците заявиха, че Атина възприема подход на изчакване, докато се появи конкретно турско законодателно предложение. Те описаха доктрината като „идеологическа конструкция“ без никаква правна основа, която, според тях, е навредила не само на гръцко-турските отношения, но и на самата Турция.

В същото време те подчертаха, че Гърция не чака пасивно, а предприема превантивни действия, като активира дипломатически и правни инструменти, отбелязвайки, че Атина разполага с „пълен арсенал от мерки“, включително заключения на Европейския съвет и резолюции, приети от международни организации.

По въпроса за определянето на морските граници с Турция, същите източници посочиха, че няма непосредствена перспектива за възобновяване на съществените преговори. Основната пречка остава несъгласието относно обхвата на дневния ред. Гърция твърди, че единственият спор се отнася до определянето на континенталния шелф и изключителните икономически зони (ИИЗ). Докато Турция настоява за разширяване на дневния ред, смислени преговори не могат да започнат, казаха те.