Има ли изненадани след срещата Тръмп-Путин?

Нормалните хора са гневни въобще на срещата между президентите на САЩ и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Пути,н като факт. Целият демократичен свят оценява тази среща само през призмата какво ще допринесе за прекратяване на войната в Украйна. 

Американците - дали е оправдан огромният жест:

• (1) среща на американски президент с държавен глава, издирван от Международния наказателен съд;
• (2) срещата е на американска земя - в страната, изповядваща от 250 години ценности, на които Путин е обявил “свещена” война;
• (3) срещата е на бивша руска територия - знак, който ще захрани руската пропаганда.

И най-вече - защо се приема Путин без никакво предварително обещание; без да е подготвен проект за договор - каквато е практиката; въпреки масово негативните настроения срещу него?

Европейците са още по-разтревожени:

• (1) Защо Тръмп се съгласява на среща без условия, въпреки заканите за санкции;
• (2) Защо Украйна и Европа не присъстват и дали няма да се приеме нещо срещу техните интереси;
• (3) Защо се легитимира Путин, срещу когото цяла Европа води война, а на Русия са наложени 18 пакета санкции.

Но най-вече: силно безпокойство от непредвидимия Тръмп, но с предвидимата му сервилност към Путин, която може да пренебрегне всички разговори, договорки и ангажименти между Тръмп и съюзниците: по информация на кръга около Тръмп, той отива на среща с Путин без всякаква подготовка, без бележки с червените линии на Украйна, без дори анонс за целите му за тази среща. 

Проблем на всеки анализ на срещата е кривата оптика за реалните цели на двамата участници в срещата. 

Путин не може да си позволи директно да откаже на Тръмп среща с някаква илюзия за мир, която той да пакетира като негова заслуга за Нобелова награда. Реално обаче, има 5 фактора, заради които Путин не може да спре войната:

• (1) неизбежната обществена равносметка какво е постигнато за близо 4 години и над милион жертви - в пакет със загубата на влияние по почти всички други граници;
• (2) как да бъде управлявана завръщащата се армия от Украйна и натрупаното огромно напрежение;
• (3) как да бъде управлявано недоволството в близките му кръгове - между загубилите и спечелелите от войната;
• (4)  какво да прави с вече военната икономика - обратният път към нормална икономика в условията на санкции е невъзможен и оттам - контролиране на социалното недоволство;
• (5) дори САЩ да му обещае вдигане на санкциите, то тежките санкции са от Европа, а тя няма да ги вдигне, докато Украйна не получи справедлив мир, който пък Путин не може да си позволи.

Затова целите на Путин за тази среща са далеч по-ясни:

• Първо, да излезе от тежката международна изолация;
• Второ, да отмени готвените американски санкции или поне ги отложи до края на лятната офанзива в Украйна;
• Трето, да покаже на Европа и Украйна, че те са без значение в “диалога” между съседи;
• Четвърто, да нахрани руската пропаганда с истории за реванша за Крим (загубената срещу Европа Кримска война през 1853 г и затова продадената на САЩ Аляска през 1867 г. ).
• Пето - най-важно - да потвърди чрез поканата за втора среща в Москва, че Зеленски никога няма да бъде на една маса с него като равноправен - както изисква отношението между цар и васал. И затова мир със Зеленски, начело на Украйна е илюзорен.

Реалните цели на Тръмп в тази среща не изглеждат еднозначни от поведението му. Досега той само поставяше на Русия “крайни срокове за санкции”, а след срещата обяви “голям напредък”, т.е изглежда те отново се отлагат. А войната продължава. И затова едва ли ще е пресилено да се обобщи, че негова първа грижа не са толкова Украйна, Европа, дори САЩ. А да отбележи в оставащия месец още един успех пред Нобеловия комитет. 

автор: Евгений Кънев