Италия беше „лошото момче на Европа“, сега Франция поема щафетата

В навечерието на нов вот на доверие следващата седмица, Франция неочаквано се оказва в неблагоприятно положение в сравнение с Италия – страна, доскоро известна с политически катаклизми и икономическа крехкост, пише Холи Елиът за Си Ен Би Си.

Продължаващите борби между основните политически партии във Франция и нерешените спорове относно бюджета за 2026 г., както и постоянните смени на министър-председатели през последните няколко години, накараха икономистите да се запитат: „Франция ли е новата Италия?“.

„Фискалните перспективи за Франция са по-лоши от тези на Италия в момента“, посочиха анализаторите на Nomura за европейски изследвания във вторник.

Дългът на Франция възлиза на 113% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2024 г., докато този на Италия е 135%. Нещата обаче се обърнаха, когато стана дума за дефицита на страните през този период. По този показател дефицитът на Италия е 3,4% от брутния ѝ вътрешен продукт, докато този на Франция е 5,8% от БВП.

Миналата седмица френският премиер Франсоа Байру свика вот на доверие за 8 септември, тъй като се стреми да приеме спорен бюджет за 2026 г., съдържащ съкращения на разходите в размер на около 44 милиарда евро (51,3 милиарда долара). Целта е бюджетният дефицит на Франция да се намали до 4,6% през 2026 г. – ниво, което все още е доста над правилата на ЕС за дефицит.

Байру позиционира вот на доверие следващия понеделник като екзистенциален момент за Франция, заявявайки пред BFMTV в сряда, че ситуацията е „сериозна и неотложна“.

Ако той и неговото правителство на малцинството не спечелят вота, кабинетът ще се разпадне по-малко от година, след като краткотрайната администрация на предшественика му Мишел Барние се срина, а друг премиер - петият за по-малко от две години - ще трябва да бъде избран от френския президент Еманюел Макрон.

Ситуацията във Франция я поставя в неблагоприятна позиция в сравнение с Италия, която премина през свой собствен продължителен период на политически сътресения и икономическа несигурност, преди настоящият премиер Джорджа Мелони да бъде избрана през 2022 г., което доведе до период на стабилност за третата по големина икономика в Европейския съюз.

И Франция, и Италия са под „Процедурите при прекомерен дефицит“ на Европейската комисия – механизъм, използван от Комисията, за да приведе държавите-членки на ЕС обратно в съответствие с фискалните правила на блока, според които държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП, а бюджетните дефицити не трябва да надвишават 3% от БВП.

Макар че се очаква Италия да постигне напредък в овладяването на дефицита,  Франция не показва признаци за това, посочи Nomura.

„Траекторията на френския дефицит обаче е крехка и вероятното сваляне на правителството на Байру илюстрира предизвикателството, пред което е изправена Франция при ограничаването на разходите си“, добавиха икономисти от Nomura в анализ.

„Жалко публично зрелище“

Сега съседите на Франция следят действията на Байру, който има само няколко дни, за да намери бюджетен компромис със съперничещите си партии отляво (алиансът „Нов народен фронт“) и отдясно („Национален сбор“), които смятат, след неубедителните избори миналата година, че трябва да са на власт.

И двете страни на политическия спектър заявиха, че няма да подкрепят центристкото правителство при вота на доверие в понеделник след продължителни спорове относно бюджета и предложените съкращения на разходите и повишаване на данъците. Предложението за съкращаване на два официални празника във Франция също беше посрещнато с критики.

„Поради очакваното падане на правителството на Байру и вероятността парламентът да не приеме бюджет за 2026 г. тази година, бюджетът за 2025 г. вероятно ще бъде замразен в номинално изражение, което би означавало малко по-висок дефицит през 2026 г. като процент от БВП, отколкото прогнозира Европейската комисия“, отбеляза Nomura, като добави, че устойчивостта на дълга във Франция е „съществена грижа“.

Перспективата за пореден вероятен колапс на правителството във Франция – и продължаващото несъгласие относно бюджета за 2026 г., е стресираща за анализаторите.

„Франция, която вече е изправена пред безпрецедентен натиск от финансовите пазари, ще представи жалък публичен спектакъл следващата седмица“, коментира Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group, в анализ, изпратен по имейл до Си Ен Би Си.

Базовият сценарий на Eurasia Group е, че Байру ще загуби вота на доверие.

„Макрон изключи нови парламентарни избори и ще назначи петия си министър-председател за 21 месеца, почти сигурно от своята центристка и дясноцентристка коалиция“, отбеляза той, посочвайки министъра на отбраната Себастиан Льокорню, министъра на правосъдието Жералд Дарманен и министъра на финансите Ерик Ломбард като възможни заместници.

Отразявайки по-широките нерви на финансовите пазари около нестабилното състояние на френската политика, доходността по 30-годишните френски облигации се повиши над 4,5% във вторник – достигайки ниво, наблюдавано за последно през 2008 г., преди леко да се понижи до 4,48% в сряда. Други големи икономики също отбелязаха повишени разходи по заеми тази седмица на фона на по-широки фискални опасения.