Изборите във Франция: Вотът, който ще разтърси ЕС и НАТО

Франция се приближава към предсрочни парламентарни избори, които могат да имат огромни последици за водещата роля на страната в Eвропейския съюз (ЕС) и НАТО. Крайната десница има приличен шанс да успее да състави правителство в ядрено въоръжен постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, който играе важна роля в глобалната сигурност от Северния Атлантик до Тихия океан. Крайната десница е скептично настроена към ангажираността на Франция както в ЕС, така и в НАТО, а без ангажирана Франция и двете са значително отслабени, пише Politico.

От финансова гледна точка трейдърите на световните финансови пазари се опасяват, че това политическо напрежение ще разклати седмата по големина икономика в света и ще създаде риск от нов пристъп на нестабилност в сърцето на еврозоната. Като цяло това са най-значимите избори в Европа от десетилетия насам.

Положението бързо се влошава...

Как от нищото се появи такъв определящ политически момент? На 9 юни френският президент Еманюел Макрон шокира нацията, като свика предсрочни избори, след като претърпя унизително поражение от крайнодясното Национално обединение на европейските избори. Целта му беше да спре напредъка на десницата, но това е голяма авантюра, която може да се обърне срещу него.

Това са парламентарни избори, което означава, че Макрон трябва да остане президент до 2027 г. Въпреки това той вероятно ще трябва да работи с ново правителство и министър-председател, които може да са враждебно настроени към него, което поражда призрака на безизходица или хаос. Жордан Бардела е водещият кандидат за премиерския пост, ако Националното обединение спечели изборите.

След бомбастичното изявление на Макрон политическият пейзаж във Франция се променя светкавично, като за една нощ се появяват нови съюзи и публично се разиграват неприятни разриви. Поради това е трудно да се правят надеждни прогнози за местата и коалициите.

Затова нека започнем отначало...

Как протичат изборите?

Като начало, френските депутати не се избират на принципа на пропорционалното представителство, а чрез сложно гласуване в два тура в 577 избирателни района, в които местната динамика играе голяма роля.

Франция ще отиде до урните на 30 юни, а вторият тур е планиран за 7 юли. Във всеки избирателен район, ако никой от кандидатите не спечели 50% от гласовете на първия тур, първите двама кандидати се класират за втория тур, както и всеки друг кандидат, който е получил подкрепата на поне 12,5% от регистрираните гласоподаватели. Кандидатът, получил най-много гласове на втория тур, печели мястото като член на парламента.

За да преминат през първия тур, партиите, които имат еднакъв политически облик - като четирите основни леви партии в страната - обикновено се обединяват и се съгласяват да не издигат кандидати една срещу друга.

Звучи лесно, нали? Но ето го и проблемът: избирателната активност е наистина важна. През 2022 г., когато избирателната активност беше близо 50 %, партиите трябваше да получат приблизително една четвърт от подадените гласове, за да достигнат магическата цифра от 12,5 % от регистрираните гласоподаватели. Очаква се избирателната активност да бъде по-висока на тези силно контролирани избори, което ще улесни кандидатите да преминат към второто гласуване. Това означава, че вероятно ще станем свидетели на повече от обичайните тристранни състезания на 7 юли.

Голямо предупреждение относно проучванията на общественото мнение преди първия кръг: Това е гласуване в два тура, така че процентът на общите гласове не се превръща директно в места. Засега "Национален сбор" и някои негови съюзници от раздробената дясноцентристка партия имат около 37% подкрепа, докато лявата групировка "Нов народен фронт" е с 28%, а либералите на Макрон имат около 18%.

Крайнодесният "Национален сбор" е по-близо до властта от всякога

Въпросът, който вълнува всички, е дали антиимигрантският Национален сбор ще управлява страната от следващия месец.

Партията на Марин льо Пен се нуждае от поне 289 места, за да получи мнозинство във френския парламент, а в момента изглежда, че крайната десница ще постигне големи успехи благодарение на успешната си кампания на европейските избори. Проучванията на общественото мнение отново трябва да се приемат с известна доза съмнение, но според настоящите прогнози Националният сбор може да получи между 195 и 245 места. Това би било рекордно увеличение спрямо 89-те депутати, които имат в момента.

Ако крайната десница получи мнозинство в парламента, френският президент ще трябва да сключи споразумение за "съжителство" с Националния сбор и да назначи крайно десен министър-председател. Председателят на Националното обединение Бардела заяви, че няма да се стреми да оглави правителство, ако не разполага с мнозинство. Това вероятно означава, че ще му трябват коалиционни партньори - или пък това е предизборна стратегия, която да му донесе голяма избирателна активност.

За да увеличи броя на избирателите си, крайната десница сключи сделка с Ерик Кьоти, лидер на дясноцентристката партия "Републиканците", за подкрепа на някои консерватори със сходни възгледи, за да не се конкурират помежду си в определени избирателни райони.

Това обединение между дясноцентристите и крайната десница е голяма идеологическа победа за последните, но също така предизвика масова реакция сред другите консерватори, които са ужасени, че партията на президенти като Шарл дьо Гол и Жак Ширак сключва сделки с крайната десница. Алиансът "Национално обединение - Републиканците" подкрепя само 62-ма кандидати, а десноцентристите се опитват да изместят Сьоти.

Според социологическите проучвания подкрепата за Националното обединение е около 33%, докато за малката група на Les Républicains, съюзена с Кьоти, е около 4%. Подобни около 3 процента подкрепят партията "Реконкиста", която също е в крайната десница, но чийто лидер е враждебно настроен към Льо Пен.

Друг въпрос е колко усилия ще вложи Льо Пен в коалиционните преговори, като се има предвид желанието ѝ да запази политическия си капитал непокътнат преди президентските избори през 2027 г. Ако нейната партия оглави правителство, което има труден път при встъпването си в длъжност, това може да намали шансовете ѝ да грабне голямата награда.

Коалицията на Макрон рискува да бъде унищожена

Коалицията, подкрепяща френския президент, включва неговата партия "Ренесанс", центристката "Модем" и дясноцентристката партия "Хоризонти".

Макар че в момента коалицията контролира 250 места в парламента, той е изправен пред съкрушителни загуби на изборите. Неотдавнашно проучване на IFOP прогнозира, че "Ренесанс" ще спечели 18% от гласовете на първия тур на гласуването; ключовият въпрос е дали центристките кандидати ще получат достатъчно гласове, за да се класират за втория тур в много избирателни райони. Ако избирателната активност е висока, прагът може да се доближи до 20 процента от подадените гласове, което е над това, което се очаква да осигури Ансамбълът в цялата страна.

Това означава, че на първия тур много от кандидатите на Макрон може да отпаднат още на първото препятствие.

Според текущите прогнози депутатите от ансамбъла ще получат по-малко от 100 места в 577-членното събрание, притиснати както от левицата, така и от крайната десница.

За първи път коалицията на Макрон не се кандидатира като самостоятелна партия. Партията "Хоризонти", ръководена от бившия министър-председател Едуар Филип (който има президентски амбиции), ще действа самостоятелно, но може да се присъедини към коалиция след изборите.

Това от своя страна води до друга загадка. В избирателните райони, където центристкият кандидат е изтрит на първия тур, дали центристките избиратели ще преминат Рубикона и ще гласуват за Националното обединение, или ще застанат на страната на левия алианс, включващ крайнолявата "Непреклонна Франция", водена от  Жан-Люк Меленшон?

С други думи, центристите все още могат да играят ролята на "крале".

Левицата се възражда, предизвиквайки Макрон и крайната десница

С неочаквана бързина левите партии във Франция загърбиха пререканията си и се обединиха преди вота. В резултат на сключеното миналата седмица споразумение крайнолявата партия "Непреклонна Франция" (LFI), Социалистическата партия, Комунистическата партия и Зелените издигат самостоятелни кандидатури в 546 избирателни района в цяла Франция. Алиансът, наречен "Нов народен фронт", е рестартирана версия на алианса 2022 Nupes, който беше ръководен от Меленшон. Този път обаче социалистите са далеч по-мощен партньор след успешната кампания на подкрепения от социалистите кандидат Рафаел Глуюксман на европейските избори.

От 546-те кандидати, които ще представляват новия алианс, 229 ще бъдат подкрепени от LFI в сравнение със 175 за социалистите, 92 за зелените и 50 за комунистите.

Новият "Народен фронт" определено се харесва на гласоподавателите; според настоящите прогнози алиансът ще спечели 190-235 места. Това все още е далеч от 289-те места, необходими за мнозинство, и левицата ще трябва да сформира коалиция, ако иска да предложи министър-председател, който да получи одобрението на парламента.

Но тези изчисления ще се окажат напразни, освен ако умереният Глюксман и радикалният Меленшон - които са в лично и политическо противоречие по ключови теми като Украйна и Газа - не успеят да загърбят различията си.

При положение, че Глюксман заяви, че никога няма да приеме Меленшон за министър-председател, това може да се окаже твърде дълъг мост, отбелязва още Politico.