Какво бе постигнато с визитата на Йелън в Китай?

В неделя министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън приключи четиридневно си посещение в Китай, насочено към възстановяване на мостовете между двете страни.

Успешно ли беше пътуването до Пекин? Поне що се отнася до един основен показател, отговорът е „да“, пише Би Би Си.

САЩ и Китай отново разговарят помежду си - лице в лице, учтиво и с уважение.

Това е ярък контраст с транстихоокеанската комуникация по време на администрацията на Доналд Тръмп, която се осъществяваше предимно чрез социалните мрежи.

Тонът и съдържанието и от двете страни са по-позитивни и по-премерени. Пътуването на Йелън следва посещението на американския държавен секретар Антъни Блинкън през юни, по време на което двете страни обещаха да стабилизират отношенията си.

В края на визитата си в неделя Йелън каза, че това ще помогне за изграждането на „устойчив и продуктивен канал за комуникация с новия икономически екип на Китай“. Това не трябва да се пренебрегва.

През март тази година голяма част от висшето ръководство на китайското правителство беше сменено, като ключовото ново име е това на вицепремиера Хе Лифенг.

В събота Джанет Йелън прекара голяма част от деня с Хе. Тя каза, че разговорите им са били „директни, съществени и продуктивни", като същевременно призна, че двете страни са имали „значителни разногласия“.

По време на посещението си Йелън се опита да убеди своите китайски домакини, че под ръководството на президента Джо Байдън Америка не е фундаментално враждебна към Китай.

„Ние не виждаме отношенията си като конфликт между велики сили“, каза тя, и „не се стремим да отделяме“ нашите икономики една от друга.

Изглежда, че администрацията на Байдън се опитва да демонстрира, че нейната политика към Китай не е просто продължение на откритата враждебност на администрацията на Тръмп. Дали е успяла? Все още чакаме да чуем от китайската страна.

Но както се казва, действията говорят повече от думите. А от гледна точка на Пекин някои скорошни действия на администрацията на Байдън са всичко друго, но не и приятелски.

Ключово сред тях е налагането на контрол върху износа на някои микрочипове, които се използват в разработването на изкуствен интелект.

Далеч от това да бъдат облекчени, сега САЩ се опитват да разширят тези ограничения към друг високотехнологичен износ за Китай, като същевременно разчитат силно на своите съюзници, от Япония до Германия и Нидерландия, да не доставят на Китай инструменти, нужни за разработването на чипове от най-висок клас.

Мотивацията на Америка е проста: тя не иска Китай да има лесен достъп до американски технологии, които биха могли да му дадат предимство в сфери като изкуствен интелект и военни технологии, които един ден биха могли да бъдат използвани срещу САЩ в бъдещ конфликт.

Всичко това означава, че въпреки че диалогът е възобновен и изглежда ще се ускори през следващите месеци, процесът е деликатен.

Напредъкът, постигнат през последните няколко дни, може много лесно да бъде нулиран от друг инцидент с „шпионски балон“ или близко разминаване между американски и китайски военноморски кораби или самолети.

Дори и най-оптимистично настроените експерти смятат, че сега това е много трудна връзка, която ще изисква внимателно, дългосрочно управление от двете страни, за да бъде стабилна.