Париж е изправен пред несигурна 2025 г. Макрон призна, че предсрочните избори са дестабилизирали Франция

С навлизането в новата година във Франция няма голяма надежда, че политическата и икономическа несигурност, която тормози втората по големина икономика в еврозоната от месеци, ще изчезне през 2025 г., пише Си Ен Би Си.

Франция беше потопена в политическа криза миналото лято, когато предсрочните парламентарни избори, свикани от президента Еманюел Макрон, не успяха да дадат решителен резултат, като крайнолевите и крайнодесните партии обявиха победа в изборите.

На фона на вътрешните борби за това кой да управлява, Макрон установи центристко, консервативно правителство, което се оказа краткотрайно, тъй като споровете относно бюджета на Франция за 2025 г. доведоха до неговия крах при вот на доверие през декември.

Вече е налице ново правителство на малцинството, но то е изправено пред същите предизвикателства като преди – как да накара крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен да се съгласи с плановете за разходи и данъци за 2025 г., които имат за цел да намалят бюджетния дефицит на Франция, прогнозиран да достигне 6,1% от БВП през 2024 г., както и дълга от 112% от брутния вътрешен продукт. И двата показателя са значително над изискванията на ЕС.

Политическата криза във Франция продължи да разтърсва финансовите пазари и да поражда опасения сред икономистите: Агенцията за кредитен рейтинг Moody's понижи кредитния рейтинг на Франция миналия месец, предупреждавайки, че политическата фрагментация е „по-вероятно да попречи на значимата фискална консолидация“ и че публичните финанси на страната ще бъдат „значително отслабени през следващите години.“ Докато повечето европейски пазари успяха да постигнат печалби през 2024 г., френският индекс CAC 40 се понижи с 2,2% за годината

Макрон призна грешката си

Въпреки че Макрон се противопостави на призивите да подаде оставка и отказа да проведе предсрочни президентски избори, той изглежда призна във вторник, че решението му да проведе предсрочни избори миналата година е създало повече проблеми, отколкото решения за Франция.

„Също така сме изправени пред политическа нестабилност, тя не е специфична за Франция, виждаме я и сред нашите германски приятели, които току-що разпуснаха своя парламент. Но това с причина ни тревожи“, каза Макрон в новогодишното си обръщение.

„Трябва да призная тази вечер, че разпускането [на парламента] донесе за момента повече разделения в Националното събрание, отколкото решения за французите“, добави той.

Икономиката я очаква „трудна зима“

Националното събрание на Франция одобри през декември закон за прехвърляне на бюджетните разпоредби за 2024 г. в 2025 г., но буреносните облаци се събират, като както агенциите за кредитен рейтинг, така и Френската централна банка предупреждават за продължаваща вътрешна политическа несигурност. Централната банка понижи прогнозата за растеж на Франция за 2025 г. от 1,2%.до анемичните 0,9%.

Никой не подценява предизвикателството, като новият министър-председател Франсоа Байру заяви с поемането на поста през декември, че Франция е изправена пред изключително трудна задача, когато става въпрос за коригиране на проблемите с дефицита и дълга и излекуване на политическото разделение.

Икономисти и анализатори са съгласни.

„Френската икономика я очаква трудна зима, като икономическата активност вероятно ще стагнира и не е изключена рецесия“, каза Шарлот дьо Монпелие, старши икономист за Франция и Швейцария в ING, в анализ, изпратен по имейл миналия месец.

„Въпреки че можем да се надяваме на леко възстановяване, когато, и ако, политическата ситуация стане по-ясна, това няма да е достатъчно, за да даде значителен тласък на френската активност през 2025 г. Следователно все още очакваме БВП да нарасне с 0,6% през 2025 г. в сравнение с 1,1% през 2024 г. – по-ниска прогноза от повечето официални прогнози на института“, отбеляза тя.

Андре Сапир, старши сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel, смята, че новото правителство ще има бавен напредък.

„По същество новото правителство има същата задача като предишното много краткотрайно правителство – да се опита да запълни част от бюджетната дупка... Това няма да е много просто, но мисля, че животът на това правителство може да бъде по-дълъг от предишния“, каза той пред Си Ен Би Си.

„Смятам, че единственият начин да разберем какво се случва във Франция не е наистина да използваме икономическа леща. Да, има много икономически проблеми, които трябва да бъдат решени, включително с бюджета, но играта, която се играе, е за следващите президентски избори и така всички се подготвят за тях. Това трябва да стане през 2027 г., но някои партии искат изборите да са по-рано, а други се опитват да спечелят време“, отбеляза той.

Предсрочни избори?

Сапир смята, че ако новото правителство на Байру бъде свалено с нов вот на доверие, призивите Макрон да подаде оставка може да се засилят.

Той обаче отбеляза, че има разделение между редица политически партии относно това дали предсрочни президентски избори биха били от полза за техните съответни интереси.

За крайната левица и крайната десница обаче изборите през 2025 г. може да са за предпочитане, отбеляза Сапир, както с Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен виждат по-големим шансове за успех в по-ранен вот.

„Много други не искат нито Льо Пен, нито Меланшон [на власт], така че няма да искат да има избори през 2025 г. За Льо Пен и Меланшон 2025 г. би било идеалното време“, добави той.