Политическа криза във Франция: Правителството на Байру падна след загубен вот на доверие

Франция е потопена в нова политическа криза след поражението на премиера Франсоа Байру при вот на доверие в Националното събрание вчера, предаде Би Би Си.

Поражението – с 364 гласа срещу 194, означава, че Байру ще представи оставката на правителството си днес на президента Еманюел Макрон, който сега трябва да реши как да го замени. Офисът на Макрон заяви, че това ще се случи „в следващите дни“.

Вариантите включват назначаване на нов премиер от крилото център-дясно; завъртане наляво и намиране на име, съвместимо със Социалистическата партия; и разпускане на парламента, за да се проведат нови избори.

Заклетите врагове на Макрон в крайнолявата партия „Непокорена Франция“ призовават той лично да подаде оставка, но малцина коментатори смятат това за вероятно.

По този начин Франция е на път да получи пети премиер за по-малко от две години – мрачен резултат, който подчертава разочарованието, белязало втория мандат на президента.

Падането на кабинета на Байру дойде, след като той заложи правителството си на спешен вот на доверие по въпроса за френския дълг.

Той прекара лятото, предупреждавайки за „екзистенциалната“ заплаха за Франция, ако не започне да се справя със своите задължения в размер на 3,4 трилиона евро.

В бюджет за 2026 г. той предложи да се премахнат два национални празника и да се замразят социалните плащания и пенсиите, с цел да се спестят 44 милиарда евро.

Но той бързо беше разубеден от всякаква надежда, че пророчествата му за финансова гибел ще повлияят на неговите опоненти.

Редица партии посочиха, че виждат вота в понеделник като възможност да си уредят сметките с Байру - и чрез него с Макрон.  Байру видя как левицата и крайнодесните се обединяват срещу него - и съдбата му беше предопределена.

Някои коментатори описаха падането на Байру като акт на политическо самоубийство. Нямаше нужда той да свиква предсрочен вот на доверие и можеше да прекара следващите месеци в опити да изгради подкрепа.

В речта си преди това Байру ясно заяви, че е фокусиран повече върху историята, отколкото към политиката, казвайки на депутатите, че бъдещите поколения ще страдат, ако Франция загуби финансовата си независимост.

Той предупреди, че настоящите нива на дълга означават „потапяне на младите хора в робство“.

„Може да имате силата да свалите правителството. Но не можете да заличите реалността“, каза той.

Нямаше признаци, че предупрежденията на Байру са оказали някакво влияние върху парламента или върху Франция като цяло. Депутати от левицата и крайната десница го обвиниха, че се опитва да прикрие собствената си и тази на Макрон отговорност за довеждането на Франция до сегашното ѝ състояние.

В страната също имаше малък отзвук от анализа на Байру – като анкетите показват, че малцина считат контрола на дълга за национален приоритет, за разлика от разходите за живот, сигурността и имиграцията.

Движение, наричащо себе си Bloquons Tout (Блокираме всичко), обеща вълна от седящи стачки, бойкоти и протести срещу политиките на Макрон от тази сряда. На 18 септември няколко синдиката също призовават за демонстрации.

Повечето икономически анализатори са съгласни, че Франция е изправена пред огромно финансово предизвикателство през следващите години, тъй като прогнозираните разходи за обслужване на дълга ѝ се увеличават от 30 милиарда евро, похарчени през 2020 г., до над 100 милиарда евро през 2030 г.

Необходимостта от финансова сдържаност идва, тъй като Макрон обещава допълнителни средства за отбрана, а опозиционните партии отляво и крайнодясно изискват отмяна на последната пенсионна реформа, която повиши възрастта за пенсиониране на 64 години.

Байру пое поста на премиер от Мишел Барние миналия декември, след като Барние не успя да прокара бюджета си през Националното събрание.

Байру успя да приеме бюджет благодарение на пакт със социалистите, но отношенията им се влошиха, когато на конференция за последната пенсионна реформа исканията на социалистите не бяха взети предвид.

Някои спекулираха, че Макрон сега ще се обърне към ляв министър-председател, след като се провали с консерватора Барние и центриста Байру.

Социалистическата партия обаче заявява, че иска пълен разрив с про-бизнес политиките на Макрон, както и отмяна на пенсионната реформа, което би било равносилно на отмяна на наследството на президента.

Следователно изглежда вероятно Макрон първоначално да се обърне към друга фигура от собствения си лагер, като се твърди, че министърът на отбраната Себастиан Льокорню, министърът на труда Катрин Вотрен и министърът на финансите Ерик Ломбард са сред претендентите.