След края на „Олимпийското примирие“ политическото напрежение отново обхвана Франция

Времето на т. нар. „Олимпийско политическо примирие“, обявено от френския президент Еманюел Макрон в края на юли, изтече, връщайки на преден план напрегнатата политическа обстановка в страната, пише Си Ен Би Си.

Предсрочните избори, свикани от Макрон за началото на юли - точно преди Париж да бъде домакин на най-голямото спортно събитие в света, доведоха до застой в парламента, като нито една партия или коалиция не успя да си осигури мнозинство. Левият алианс „Нов народен фронт“ спечели най-много места и предотврати много обсъжданата победа на крайнодесния „Национален сбор“.

През последните няколко седмици обаче нацията до голяма степен е обединена от олимпийския дух. Обичайният поток от спорове между политици от целия спектър пресъхна и едно „служебно“ правителство остана номинално на мястото си.

Макрон обяви, че ще остане президент до изтичането на мандата му през 2027 г., въпреки че голяма част от вътрешния му политически капитал е изразходван след изборните удари, понесени от неговата партия „Ренесанс“.

Един от ключовите въпроси в дневния ред сега е кого Макрон ще назначи за нов премиер след оставката на неговия съюзник Габриел Атал.

Досега френският президент не е коментирал кандидатурата Люси Кастес, която бе номинирана за поста от „Нов народен фронт“ след много дебати.

Въпреки че теоретично е свободен да назначава всеки за ролята и не е задължен да избира кандидат от партията с най-много места,  непопулярен избор може да бъде отстранен чрез вот на недоверие в парламента. Макрон не може да разпусне Националното събрание (долната камара на парламента) и да свика нови избори в рамките на следващата една година.

Елза Клара Масок, асистент професор по международна политическа икономия в Университета в Санкт Гален, каза, че ситуацията е „безпрецедентна“ и изглежда като потенциална „задънена улица“ поради степента на разделение в новия парламент.

„При предишния законодателен мандат Макрон нямаше абсолютно мнозинство, но все пак имаше повече места от левицата днес и можеше да разчита на подкрепата на консерваторите“, каза тя пред Си Ен Би Си.

Маско изтъкна факта, че 178-те места на „Нов народен фронт“ са доста по-малко от 289-те, необходими за мнозинство, и кандидатурата на Кастес вероятно ще бъде отхвърлена от други партии.

Междувременно собствената политика на Макрон и центристкият му алианс бяха „широко отхвърлени от французите“, каза Масок, като добави, че никоя партия няма да формира съюз с крайнодесния „Национален фронт“. Дори в рамките на левицата партиите са разделени и някои ще откажат всякакъв вид съюз с центристи, отбеляза тя.

Потенциалното решение за безизходицата може да дойде от консервативната партия „Републиканците“, която желае да формира „пасивно мнозинство“ с центъра. В този случай обаче опозицията в парламента все още ще бъде висока.

Има допълнителни въпроси за това как толкова разделен парламент ще постигне съгласие по каквото и да е било законодателство, като предстои  одобрението на бюджета за 2025 г. Дори през 2022 г. Макрон прибягна до използването на специално конституционно правомощие, за да приеме законопроекта за разходите за следващата година.

Вероятно също ще има ожесточен дебат за това как, или дали, да се предприемат действия за справяне с огромната купчина дългове на Франция и дали водещите макронистки политики като повишаването на възрастта за пенсиониране могат или трябва да бъдат отменени.

Според френската политическа система парламентът има сравнително малка власт и между 2017 г. и 2022 г. 65% от приетите текстове са закони, предложени от правителството, а не от парламента, отбеляза Масок.

От пазарна гледна точка, френският индекс CAC 40 падна с над 4,5% след резултатите от изборите на 7 юли. Но анализаторите казват, че един разделен парламент всъщност може да доведе до повече стабилност в акциите и облигациите, тъй като вероятно ще попречи на прилагането на някои от по-популистките политики на партиите.

Политическите партии са насочили вниманието си основно към президентската надпревара през 2027 г., в която Макрон не може да участва, и много малко ще искат да бъдат отговорни за съкращаването на публичните разходи, за да се справят с публичния дефицит, Рено Фукар, старши преподавател по икономика в университета Ланкастър.

Засега цари несигурност и стратегията на Макрон изглежда е да протака нещата възможно най-дълго, добави той.

Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group, посочи в бележка от понеделник, че Макрон е имал както провали, така и успехи, но не е получил голямо признаине за своите вътрешни победи, включително намаляване на високата безработица.

Макрон също в крайна сметка „не успя да продаде визията си за по-силна Франция в по-силна Европа на мнозинството от френските избиратели“, каза Рахман.

„Преди седем години Макрон обеща да поведе Франция към обетованата земя отвъд стерилното редуване на ляво и дясно. Вместо това той вкара Франция в политически плаващи пясъци без сигурно правителство, рекорден бюджетен дефицит и 3 трилиона евро натрупан дълг“, добави той.