Това ли е новият американски консерватизъм?

Сагата на шумна раздяла между Тръмп и Мъск бе не само отдавна и логично очаквана - тя бе жадувана от всички нормални хора по света. С надежда за възстановяване на някаква нормалност в самата Америка.
Шумният разрив няма как да не е функция на вероятно двете най-големи егота в света. Имаше различни версии как и защо Тръмп представяше Мъск за първия buddy на държавата - но смятам, че най-важните факти тепърва ще излизат.
Разчитайки Тръмп - той няма да тръгне срещу Мъск, а вероятно дори и договорите му няма да спре, защото с голяма вероятност Мъск се е подготвил за този момент. Той дори даде хинт: “Тръмп нямаше да спечели изборите без мен”. И тук далеч не става дума само за явната финансова помощ. А вероятно за самите избори в критичните swing states.
Но това не значи, че Мъск може да е спокоен. Както се е случвало вече в много подобни ситуации - този, който държи ножа е с по-силни карти от този, който държи компромати. Примерно, в нацистка Германия медийният могул Алфред Худенберг помага изключително много на Хитлер да вземе властта, измисляйки през своите медии “политиката на катастрофата” и смятайки, че така винаги ще държи Хитлер. И се излъгва - вече на власт, Гьобелс му изземва медийната власт и роля. Същото се случва с големите немски индустриалци като Круп, Тисен и Квант - срещу милионите помощи за Хитлер получават най-вече … безплатна работна ръка с няколкомесечна трайност.
Най-голямата измама е, че тази водевилщина, която сега извира от американската политика има нещо общо с автентичния консерватизъм. Един от неговите бащи - Едмънд Бърк - е смятал маниерите за по-важни от самите закони. Защото законите ограничават хората в техните действия, а маниерите ги самоограничават. Вътрешната потребност на човека да се държи пристойно, за да бъде уважаван изгражда цивилизацията, а след това и демокрацията.
Няма свободно и демократично общество без хората да имат чувство за мяра, т.е маниери. Затова възпитаният и умерен човек е предпоставка за демокрация, а простотията и агресията в пространството на другите ражда автокрация и деспотизъм.
Лесно по този белег ще познаете и в нашия парламент заплахата за демокрацията. Както я видяхме в Америка.
автор: Евгений Кънев
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.