БХРА: Перките в морето ще съсипят туризма

Перките в морето ще съсипят туризма, ще нарушат екологията и биоразнообразието в крайбрежните зони на Черно море и ще доведат до преки загуби за бюджета, категорични са представителите на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Хотелиери, ресторантьори и туристически сдружения, членуващи в най-старата и национално представена браншова туристическа организация с 36 регионални структури, се обявиха срещу приетият тихомълком закон, който дава право да се строят вятърни перки в непосредствена близост до родните плажове.

"За пореден път управляващите показват, че туристическият сектор не им е приоритет, въпреки факта, че пряко и косвено инвестициите в бранша допринасят всяка година за около 13 на сто от БВП. Не може да се приеме закон на първо четене, който засяга бъдещето на водещ икономически отрасъл, какъвто е туризмът, и чак след това депутати и властимащи да се сетят, че подобна нормативна промяна трябва да се обсъди и с браншовете, които пряко засяга – туризъм и риболов. Дори вносителите не ни канят на срещи, а единствено отделни депутати. Идеята за поставяне на перки може да компрометират ранните записвания за предстоящия летен сезон, защото няма турист, който вместо да се наслаждава на приятен пейзаж иска да гледа перки в морето", посочи председателят на БХРА Георги Щерев. 

Поставянето на перки явно обслужва нечии чужди интереси, но не и тези на икономиката, хазната или бизнеса, посочи и зам.-председателят на БХРА Веселин Налбантов. 

Заиграването с уж възобновяемите източници продължава, добави Налбантов и посочи, че и той подведен от рекламата е инвестирал във фотоволтаици за собствения си хотел, но всъщност спестяванията не са факт и няма как да бъдат, тъй като технологията не води до очаквания и прокламиран ефект от нея. Подобно вложение въобще не е ефективно и съм сигурен, че същото би било и при поставяне на вятърни перки в морето, посочи Налбантов.

Поставянето на вятърни перки ще наруши екологията, ще унищожи рибните пасажи, които са в близост до брега, ще доведе до щети за България като туристическа дестинация и при това за сметка на недотам проучени и вероятно неголеми ползи, допълни зам.-председателят на БХРА. Той допълни, че неслучайно Черно море носи това име заради неочакваните щормове и бури, които допълнително правят монтирането на вятърни перки неподходящо, защото има вероятност от събарянето им в морето и екокатастрофа. И даде пример за построената през 80-те години на миналия век сладкарница, до която води мост в морето край Слънчев бряг, която един морски щорм унищожава, а архитектът й лежи в затвора като резултат на необмислените си действия. Ако толкова държат да инвестират във възобновяеми източници да проучат термалните подводни води на територията на Слънчев бряг, които могат да се използват за целогодишни спа курорти и за отопление.

Перки в морето в цяла зона се поставят в нетуристически, индустриални зони и това би била и първата асоциация на всеки турист, който ги види. А кой иска да почива в индустриална зона, риторично попита хотелиерът от к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ Атанас Карагеоргиев, член на БХРА. Според него отново се защитават частни интереси вместо да се мисли за просперитета на държавата и региона, както и за бъдещето на един от най-важните сектори на икономиката. Монтирането на перки в близост до брега на по-малко от 100 км разстояние от сушата, както е заложено, ще доведе до екокатастрофа, ще изгони рибата и морските обитатели, а туризмът означава и местна, качествена храна, а не полуфабрикати в хотелите. За гледката и пейзажа е ясно, че също ще бъдат нарушени, допълни Карагеоргиев.

Идеята за ветропарк в Черно море е пълно безумие, коментира и членът на БХРА Филчо Ставрев от хотел Нептун в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. Депутатите явно не са проучили има ли такива паркове в Испания, Хърватска, Италия, Гърция и Турция - страни, които са на нашата ширина или са наши преки туристически конкуренти. Летният сезон и без друго е токова свит и кратък, а тези ветрогенератори само ще налеят масло в огъня, за да се срине туризмът в страната, обясни Ставрев. Нека политиците се вслушат в мнението на специалисти, които говорят в министерства, свързани с екоравновесието в страната, с бивши и настоящи и министри в туризма, със специалисти от института за пазарна икономика, за всички възможни последици от тази лобистка глупост, допълни той.

Хотелиерите от Златни пясъци и Слънчев бряг също се обявиха срещу изграждането на ветрогенератори в територията на Черно море заради възможните последици.

От „Албена“ АД, член на БХРА, изразиха сериозната си загриженост относно въвеждането на ветрогенератори и ветропаркове по Черноморието заради негативните последици, които този вид инфраструктура ще има върху туризма, риболова и природната екосистема като цяло. Ветропарковете по принцип се изграждат предимно в Северна Европа, където силата на вятъра е подходяща и ефектите върху морския туризъм не са толкова големи, защото той не е водещ отрасъл в прибалтийските държави, подчерта Маргита Тодорова – директор “Mаркетинг и продажби“ в „Албена“ АД. Представите на един турист за приятен летен отдих по българското Черноморие със сигурност не включват съзерцанието на необятната морска шир да бъде съпроводено и с гледка на 100 метрови пилони с огромни перки, защото в съзнанието и на българския, и на чуждестранния турист, срещата с морето е израз на естествения копнеж за връзка с природата, а не за връзка с постиженията на индустрията, от които обикновено човек се опитва да избяга именно като „отиде на море“, обясняват от „Албена“ АД. Изграждането на ветрогенератори със сигурност ще влоши атрактивността на родното Черноморие като туристическа дестинация и чувствително ще намали броя на посетителите през летния сезон, посочи Тодорова.

Следва да се съобрази и фактът, че по крайбрежието на Черно море минава маршрута за миграция на птиците от Европа към Африка Виа Понтика, припомнят от „Албена“ АД.

Икономическата взаимозависимост предопределя, че не само туристическият бранш и екологията ще пострадат пряко, но това ще има и косвен ефект върху останали други сфери в икономическия живот на страната, допълва Тодорова. Държавните органи не предоставят детайлно изследване и консултации с всички засегнати страни, включително туристическите и транспортните компании, а вземат окончателни решения относно този въпрос прибързано и необмислено, подчерта Тодорова. Имайки предвид взаимозависимостта на икономическите сектори, считаме, че необходим е комплексен подход, гарантиращ баланс между екологичните, икономическите и социалните аспекти на предложените изменения, допълни тя.

БХРА потърси и експерти, които да коментират по какъв начин ще повлияе евентуалното монтиране на перки в морето на екологичното равновесие в Черноморския район. Силно разпространено е и мнението на експертите, че нискочестотните вибрации и шумове от ветрогенераторите биха имали унищожителен ефект върху морските видове под водата, миграционните потоци и като цяло биха довели до прогонване на пасажите на рибите, създавайки условия за тяхното изчезване.

Ако генераторите се изградят в акваторията, прилежаща на България, отдалечена от брега до 12 мили, за да не се виждат генераторите от брега и да не пречат на туризма те би трябвало да са с максимална височина от 23 метра, докато нормалните турбини са с височина от 80-140 метра и големина на перката от 50 метра, посочват още експертите. В съседна Румъния например инсталираните вече ветрогенератори са на разстояние едва 2 мили от брега, така че те са видими и дори шумът им се чува от плажа, но в този район на съседната държава няма известни и посещавани курорти, както е у нас. От номограмите, които ни предоставят експертите, може да се направи извода, че за да не се виждат перките от плажа те трябва да са отдалечени на минимум 28 мили, при положение че нашата акватория се простира до 12 мили от брега. Тоест – в международни води.

Специалистите са категорични, че от навигационна гледна точка районът, предвиден за монтиране на ветрогенератори е такъв, в който възникват внезапни щормове, особено през зимните месеци. В тази връзка експертите припомниха, че силния вятър кара перките да се самоподрязват тоест самоунищожават, ако не се спрат своевременно, което поставя под въпрос и ефективността от подобен проект.

Експертите се съмняват и в икономическата ефективност на самата инвестиция, припомняйки че дъщерното дружество, специализирано в бизнеса с монтиране и опериране на ветрогенератори на световна компания като Сименс фалира.

До значително замърсяване на региона според специалистите би довело и самото поставяне на подземните кабели, чиито диаметри са огромни и необходимостта от тяхната постоянна поддръжка и засилен трафик на плавателни съдове, ангажирани с тази задача.

Въпреки ясните становища на експерти, че инвестицията във ветрогенератори в прилежащата на страната ни акватория не само няма да са ефективни икономически, но ще съсипят и добре функциониращи и носещи приходи за местните общности и хазната бизнеси като туризма и риболова, никой от вносителите не е поискал становище от бизнеса или от Минитестрство на туризма и не ги е поканил за обсъждане на закона.

От БХРА призовават политиците да погледнат отвъд лобистките и частни интереси и да помислят за сектора, който пълни 13 на сто от хазната и има потенциал да храни децата и внуците на управляващите. Не режете главата на кокошката, която снася златни яйца и престанете да неглижирате туристическия сектор, призовават от организацията. От Изпълнителното бюро на БХРА подготвят и официални становища до институциите, в които ще настояват законопроектът за вятърни генератори в Черно море да бъде оттеглен и да не се гледа на второ четене.