Депутатите отмениха днешния парламентарен контрол

С пълна зала и кворум започна последният работен ден на парламента. Депутатите обаче решиха да отменят днешния парламентарен контрол. Това стана след предложение на председателят на групата на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. По думите ѝ последният един час от работата на Народното събрание трябва да е посветен на заключителни обръщения и декларации от името на парламентарните групи, които пряко да се предават по обществените медии. Предложението беше прието с подкрепата на 194-ма народни представители, 8 се обявиха "против", а 14 "се въздържаха".

По предложение на парламентарната група на ГЕРБ депутатите единодушно приеха дневния ред на последното заседание на 47-ото Народно събрание да се промени с нови седем точки. 

Бяха приети на първо четене два законопроекта за промени в Закона за устройство на територията. Единият е на Владислав Панев от "Демократична България" и група народни представители, а другият - на Снежанка Траянска от "Има такъв народ" и група депутати.

Депутатите отхвърлиха други два законопроекта за изменение на Закона за устройство на територията - на "Възраждане" и на Александър Дунчев от "Продължаваме Промяната". 

Законопроектът, предложен от Владислав Панев от ДБ, предвижда облекчаване на режима за изграждане, дооборудване или подмяна на инсталации за производство на електрическа, топлинна или на енергия за охлаждане от възобновяеми източници само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля 10,8 kw, както и облекчаване на режима за изграждане и реконструкция от вертикално в хоризонтално разпределение на вътрешни сградни инсталации за отопление и битово горещо водоснабдяване в съществуващи сгради.

Измененията, предложени от Снежанка Троянска от ИТН, са свързани с намаляване на административната тежест, освобождаване на главните архитекти от несвойствени функции и въвеждане на по-високи отговорности на проектантите и на лицата, извършващи оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите и упражняващи строителен надзор.

Със законопроекта се предвиждат и разпоредби, даващи възможност на органите на ДНСК да упражняват по-ефективен контрол върху дейността на общинските администрации в областта на строителния контрол за строежите от четвърта, пета и шеста категории, в това число и чрез налагане на санкции за неизпълнение в срок на дадени от органите на ДНСК указания. С предложените промени се уреждат и последиците от решения на Конституционния съд, с които се обявяват за противоконституционни разпоредби от закона.

Последваха ратификации на меморандумите за сътрудничество с Европейската централна банка и Международната банка за възстановяване и развитие. 

Целта на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка е да се осигури основата за сътрудничество с ЕИБ по европейските фондове за програмен период 2021-2027 г. Съгласно документа, подкрепата за проекти ще бъде осъществявана от ЕИБ въз основа на индивидуални споразумения, които ще бъдат подписани с бенефициенти и/или управляващи органи/органи по Европейските фондове. Потенциалните сфери, в които ЕИБ ще осигурява техническа помощ, са подкрепа за изпълнение на проекти, развитие на институционален капацитет, подкрепа за разработване на секторни стратегически документи.

Парламентът ратифицира и Рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР). То осигурява основата за сътрудничество с МБВР по европейските фондове, включително Плана за възстановяване и устойчивост, за програмен период 2021-2027 г. Предвижда се Международната банка за възстановяване и развитие да предоставя подкрепа (техническа помощ) за осъществяване на структурни реформи в България и за ефективно и ефикасно управление на средствата от ЕС за програмен период 2021-2027 г. Финансирането ще е в рамките на съответните европейски фондове в България. 

Приети на две четения в един пленарен ден бяха промените в Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г., внесен от Десислава Атанасова и група народни представители от ПГ на ГЕРБ-СДС. С него се предоставят 6 100 000 лв. за разходи за персонал на Касата, които вече са гласувани в актуализацията на бюджета за тази година. Управителят на НЗОК в срок до 10 август 2022 г. определя еднократно, увеличен с еднаква числова стойност на всеки служител, нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на работещите в Касата, без да надхвърля максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен, смятан от 10 юли т.г. в рамките на разходите за персонал, предвидени по бюджета на НЗОК за 2022 г. 

Забранява се продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него на непълнолетни и употребата му на територията на детски градини, училища, общежития за ученици, лечебни заведения, на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици, както и на закрити обществени места. Това предвиждат гласуваните единодушно на първо и второ четене в едно пленарно заседание изменения в Закона за здравето, внесени от депутати от ГЕРБ-СДС.

По предложение на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) бяха приети изменения, с които се прави изключение за продажбата и употребата за медицински цели и за хранително вкусовата промишленост в закрити обществени места.
 
При нарушение на забраната за продажба глобата за физическите лица е от 800 до 1500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 1500 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 3000 до 6000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 5000 до 12 000 лв. 

Народното събрание прие на две четения промените в Закона за обществените поръчки, с които се предвижда да бъде прилагана методика, въз основа на която да се извършва индексация на договорите според инфлацията за обществени поръчки. Измененията бяха внесени от депутатите Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Шопова от ПГ на "Продължаваме Промяната".

В мотивите към законопроекта се казва, че с гласуваните промени ще бъде създаден правен механизъм, който да даде възможност да бъдат изпълнени вече сключени договори за възлагане на дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция и модернизация, доставки и услуги (в т.ч. договори за инженеринг), при така създалата се ситуация и да бъдат преодолени последиците от прогресивната инфлация в цените на строителната продукция, доставки и услуги, с оглед обезпечаване на правната сигурност и гражданския оборот.

Депутатите отхвърлиха друг законопроект за промени в Закона за обществените поръчки - на депутати от "Демократична България" и ПП. С него се предлагаше ограничаване на инженеринга в строителството, като идеята беше той се прилага за изграждане на обекти само в изрично определените от закона случаи. 

Със 119 гласа "за", 0 "против" и 4 "въздържал се" парламентът прие на първо четене промени в Търговския закон. Законопроектът е внесен от Петър Кьосев от "Продължаваме Промяната" и група народни представители. С измененията се цели да се модернизира действащата нормативна уредба на търговските дружества в България и да отговори на спецификите на иновативните и ориентирани към растеж стартъп компании. Въвежда се нов правен институт на дружество с променлив капитал, за което не е предвиден минимален размер. Предвижда се създаването на глава в Търговския закон, която да уреди общите разпоредби на дружеството, чийто капитал не подлежи на вписване в Търговския регистър. Развити са основните изисквания при отчитането на капитала и дружествените дялове, като се акцентира върху свободата при договарянето между съдружниците.