Екоминистърът: 12 язовира са запълнени на 62%, четири – са под половината

Екоминистърът: 12 язовира са запълнени на 62%, четири – са под половината

Последните 4 години са изключително сухи, нивото на язовирите пада. През юни, който беше най-топлият, откакто има измервания, средният отток за държавата, измерен при устието на реките е паднал със 72% в сравнение с 2023 г. Най-изразено е засушаването в Дунавската равнина, където оттокът е намален с 82 на сто. Вода има, но не е достатъчна и трябва да я използваме ефективно. Изключително ниска е ефективността на ползване на води в България. Това заяви в ефира на bTV служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров.

Министерството стопанисва 52 съоръжения, като за питейно-битово водоснабдяване се ползват основно 12 язовира, чието общо запълване в момента е около 62%. Под 50% са четири съоръжения – язовир „Тича“, язовир „Камчия“, язовир „Ясна поляна“ и язовир „Асеновец“, поясни министър Димитров.

Много градове у нас страдат от сериозни загуби на вода. Сред най-засегнатите са Плевен, Шумен и Перник.

„Преди време в Шумен се изгради воден цикъл по ОП „Околна среда“ за 93 милиона лева, като загубите на ВиК-Шумен в момента са на ниво 83%. Изключително безотговорно, има и други такива оператори. Буди тревожност и факта, че при населени места с режим на водата като Перник преди пет години, не са предприети никакви мерки. 82% от водата на перничани се губи“, каза Петър Димитров.

По думите му, за основния водоизточник на Сливен също е имало проект по ОП „Околна среда“ на стойност 95 млн. лв. и след инвестицията загубите са 83%. За щастие обаче градът не е застрашен от безводие, защото има 100% алтернативно водоснабдяване от други източници.

Не такава е ситуацията обаче с Плевен, където загубите на вода са 70%, а 80 000 души живеят на воден режим. 

„Семейството ми живее в Плевен, аз също съм от там и съм пряко засегнат от липсата на вода. И самият служебен, министър, като се прибере в петък, и той е на воден режим. Четири часа вечер и четири часа сутрин има вода. Събирал съм включително дъждовна вода“, разказа министър Димитров.

 Градът разчита като основен източник на питейни води единствено на речно водохващане при село Черни Осъм. 

„Резервното водохващане беше осигурено от група шахтови кладенци в различни населени места около Плевен, основно от един огромен язовир при Биволаре, който сега представлява нива. Там съществува инфраструктурата, но за съжаление вода не стига поради прекъсване на напоителната система „Голяма Витска“. Изграждането на язовир, който да регулира оттока на река Черни Осъм като го изпуска равномерно надолу по течението е безалтернативно“, добави екоминистърът. 

МРРБ е възложило проектиране на съоръжението, което да бъде актуално с новите нормативни изисквания, уточни той.

Според него липсата на питейни води основно е причинена от изключително ниската ефективност на използването им и големите загуби по водопреносната мрежа.

„Трябва да се инвестира основно във водоснабдителна инфраструктура, която отдавна е амортизирана и има спешна нужда от подмяна. Дори и да се намери алтернативен източник, загубите отново ще бъдат колосални. Бих апелирал към местната власт относно ангажимента им към възстановяване и поддържане на водопреносната мрежа, тъй като програмата на МРРБ за общинските проекти 2024-2026 г. отпусна 6,5 милиарда лева за финансиране на местната власт във връзка с важни общински проекти. Много малка част са насочени към ВиК инфраструктура“, посочи министърът на околната среда и водите.

По думите му, въпреки че има финансиране, в Плевен няма нито един проект, свързан с водопреносната мрежа.

„За тази година за Плевен са предвидени 50 милиона лева по тези проекти, а за три години 150 милиона лева. Апелирам местната власт да вземе незабавни мерки за справяне с изключително остарялата инфраструктура“, призова той.

Възложен е анализ на водопреносната мрежа от ВиК оператора и в момента се извършва. Идеята е на първо време да се акцентира върху конкретни места за ремонт на мрежата, а не на цялостна подмяна. 

„Въздухът в София и България се подобрява и това е тенденция. От 2021 г. нямаме превишения на средногодишните норми. Категорично може да се вярва на станциите, няма възможност за манипулиране на данните, защото връзката е криптирана, лесно проследима, видима на страницата на агенцията и се докладва на европейската агенция по околна среда“, заяви екоминистърът.

По думите му, в последните дни в Катуница и околоните населени места няма превишение на нормите за качеството на въздуха. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ