ЕС обмисля промяна на фискалните правила, за да позволи повече разходи за отбрана

Правителствата на страните от  Европейския съюз обмислят по-широко определение на инвестициите в отбраната, за да се даде възможност за по-големи държавни разходи, които няма да предизвикат наказателни действия от страна на ЕС за прекомерни заеми съгласно фискалните правила на блока, съобщиха официални лица, цитирани от Ройтерс.

Стремежът към по-голяма свобода на действие по отношение на разходите за отбрана идва в момент, когато войната на Русия в Украйна е напът да навлезе в четвъртата си година, а президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск за увеличаване на европейските военни разходи значително над целта на НАТО от 2 % от БВП.

На срещата на върха в понеделник правителствените ръководители от ЕС се споразумяха да положат повече усилия за укрепване на защитата срещу Русия и други заплахи, като увеличат разходите и запълнят пропуските във военния си капацитет.

В документ, изготвен от Полша, която е ротационен председател на ЕС и определя дневния ред на работата на блока, се твърди, че сегашното тълкуване на инвестициите в отбраната само като военно оборудване като танкове или самолети е твърде ограничено.

„С оглед на предизвикателствата пред сигурността тълкуването на увеличението на инвестициите в отбраната трябва да бъде широко. То трябва да включва не само закупуването на военно оборудване, но и капиталова подкрепа за заводите за производство на оръжие и боеприпаси с цел изграждане на отбранителни способности“, се казва в документа, видян от Ройтерс.
В него се споменават и инвестициите в инфраструктура, използвана от армията, както и инфраструктура, използвана както за граждански, така и за военни цели, като например изграждането на убежища в жилищни сгради или разходи за гражданска отбрана, като категории, които следва да могат да бъдат определени като инвестиции в отбраната.

Изключение 

Определението е важно, тъй като съгласно новите фискални и дългови правила на ЕС, които ограничават държавния дефицит до 3% от БВП и дълга до 60% от БВП, държава, която надхвърли тавана от 3% дефицит, няма да бъде подложена на дисциплинарни мерки, ако възникналото превишение се дължи на разходи за отбрана.

Новите правила също така определят годишен план за растеж на нетните разходи за всяко правителство на ЕС, който се изчислява така, че постепенно, в продължение на четири до седем години, да се намали публичният дълг. Изключването на широкообхватните инвестиции в отбраната от подобни изчисления за това с колко правителството може да увеличи нетните си разходи всяка година би дало голяма допълнителна свобода на действие на властите.

Длъжностни лица заявиха, че в обсъждането на увеличаването на разходите за отбрана, без да се нарушават ограниченията на ЕС за вземане на заеми, е включена и идеята за използване на „национални клаузи за дерогация“, които позволяват на правителствата да подават молби до Европейската комисия за спиране на ограниченията за вземане на заеми поради сериозен икономически спад или външни фактори извън контрола на съответното правителство.

Този вариант обаче не беше част от полското предложение и беше по-спорен, като се ползваше с по-малка подкрепа, заявиха пред Ройтерс високопоставени представители на еврозоната.

В понеделник, след среща с лидерите на ЕС относно финансирането на отбраната, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че е готова да използва пълната гъвкавост на бюджетните правила на ЕС, наречени Пакт за стабилност и растеж, за да позволи значително увеличаване на разходите за отбрана.

Президентът Доналд Тръмп, който породи съмнения в Европа относно ангажимента на САЩ към Алианса за сигурност на НАТО, заяви, че европейските членове на НАТО трябва да изразходват 5 % от БВП за отбрана - цифра, която понастоящем не достига нито един член на НАТО, включително САЩ, приромня Ройтерс.