ЕС обмисля промяна на фискалните правила, за да позволи повече разходи за отбрана

ЕС обмисля промяна на фискалните правила, за да позволи повече разходи за отбрана

Правителствата на страните от  Европейския съюз обмислят по-широко определение на инвестициите в отбраната, за да се даде възможност за по-големи държавни разходи, които няма да предизвикат наказателни действия от страна на ЕС за прекомерни заеми съгласно фискалните правила на блока, съобщиха официални лица, цитирани от Ройтерс.

Стремежът към по-голяма свобода на действие по отношение на разходите за отбрана идва в момент, когато войната на Русия в Украйна е напът да навлезе в четвъртата си година, а президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск за увеличаване на европейските военни разходи значително над целта на НАТО от 2 % от БВП.

На срещата на върха в понеделник правителствените ръководители от ЕС се споразумяха да положат повече усилия за укрепване на защитата срещу Русия и други заплахи, като увеличат разходите и запълнят пропуските във военния си капацитет.

В документ, изготвен от Полша, която е ротационен председател на ЕС и определя дневния ред на работата на блока, се твърди, че сегашното тълкуване на инвестициите в отбраната само като военно оборудване като танкове или самолети е твърде ограничено.

„С оглед на предизвикателствата пред сигурността тълкуването на увеличението на инвестициите в отбраната трябва да бъде широко. То трябва да включва не само закупуването на военно оборудване, но и капиталова подкрепа за заводите за производство на оръжие и боеприпаси с цел изграждане на отбранителни способности“, се казва в документа, видян от Ройтерс.
В него се споменават и инвестициите в инфраструктура, използвана от армията, както и инфраструктура, използвана както за граждански, така и за военни цели, като например изграждането на убежища в жилищни сгради или разходи за гражданска отбрана, като категории, които следва да могат да бъдат определени като инвестиции в отбраната.

Изключение 

Определението е важно, тъй като съгласно новите фискални и дългови правила на ЕС, които ограничават държавния дефицит до 3% от БВП и дълга до 60% от БВП, държава, която надхвърли тавана от 3% дефицит, няма да бъде подложена на дисциплинарни мерки, ако възникналото превишение се дължи на разходи за отбрана.

Новите правила също така определят годишен план за растеж на нетните разходи за всяко правителство на ЕС, който се изчислява така, че постепенно, в продължение на четири до седем години, да се намали публичният дълг. Изключването на широкообхватните инвестиции в отбраната от подобни изчисления за това с колко правителството може да увеличи нетните си разходи всяка година би дало голяма допълнителна свобода на действие на властите.

Длъжностни лица заявиха, че в обсъждането на увеличаването на разходите за отбрана, без да се нарушават ограниченията на ЕС за вземане на заеми, е включена и идеята за използване на „национални клаузи за дерогация“, които позволяват на правителствата да подават молби до Европейската комисия за спиране на ограниченията за вземане на заеми поради сериозен икономически спад или външни фактори извън контрола на съответното правителство.

Този вариант обаче не беше част от полското предложение и беше по-спорен, като се ползваше с по-малка подкрепа, заявиха пред Ройтерс високопоставени представители на еврозоната.

В понеделник, след среща с лидерите на ЕС относно финансирането на отбраната, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че е готова да използва пълната гъвкавост на бюджетните правила на ЕС, наречени Пакт за стабилност и растеж, за да позволи значително увеличаване на разходите за отбрана.

Президентът Доналд Тръмп, който породи съмнения в Европа относно ангажимента на САЩ към Алианса за сигурност на НАТО, заяви, че европейските членове на НАТО трябва да изразходват 5 % от БВП за отбрана - цифра, която понастоящем не достига нито един член на НАТО, включително САЩ, приромня Ройтерс.

Ключови думи

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Евростат: България е втора в еврозоната и трета в ЕС по ръст на годишната инфлация с темп от 5,9% през октомври
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
Евелина Милтенова: Вторият пенсионен стълб е лично спестяване, което трябва да развиваме
ЕК обмисля забрани за чуждестранни компании, нарушили правилата за субсидии
МОН предвижда увеличение на ученическите стипендии с около 20%
Берлин оттегли съпротивата си срещу придобиването на Commerzbank от UniCredit
След 30 години експлоатация, много соларни панели работят на впечатляващите 80 процента от оригиналната си мощност
St. Andrew’s Black Tie Ball 2026: една вечер, която дава повече възможности
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
Терзиев подписа договор за 282 млн. евро еврофинансиране за модернизация на градския транспорт
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
50 от най-полезните сайтове в интернет
22 цитата, които родителите ще оценят
Унгарските власти откриха близо 20 млн. долара в брой при разследване срещу бивш министър на Орбан
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция
Евтино и лесно
Интернет не е вашият банкомат. На Интернет вие сте му напълно безразлични
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Fibank понижава лихвата по жилищен кредит „Право на избор“ до 2,15%
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
10 гатанки за деца, които затрудняват и възрастните
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
tbi bank въвежда проверка на получателя за по-сигурни преводи