"Македонски език и идентичност" отпаднаха от доклада за напредъка на Северна Македония по пътя ѝ към ЕС

Европарламентът прие поправките за заличаване на всички референции за "македонски език и идентичност" от доклада за напредъка на Република Северна Македония за присъединяване към ЕС, предава БНТ. 

По време на дебата по темата снощи докладчикът за страната - австрийският евродепутат от Зелените Томас Вайц подчерта ключовата необходимост от вписването на българите в Конституцията на страната като условие за началото на преговорите по същество. 

Същата теза застъпи и еврокомисарят по разширяването Марта Кос, като добави, че са необходими и още реформи в областта на правосъдието, публичната администрация, спазването на гражданските права.

Проектодокладът предизвика напрежение в България заради наличието в него на формулировката "македонски език и идентичност".

По време на гласуване в Комисия, не беше допуснато внасянето на устна поправка от групата на Европейската народна партия в текста преди думите за "македонски език и идентичност" да бъде добавено определението "съвременен". Сега искането беше внесено в писмен вид.

Министерството на външните работи в София реагира светкавично на новината. От Външно отчитат приетата от Европейския парламент резолюция с убедително мнозинство, с която се избягва въвличането на институцията в опити за политическа инструментализация от страна на Република Северна Македония, насочени към заобикаляне на ангажиментите, произтичащи от т.нар. Европейски компромис от 2022 г. В контекста на разширяването на Европейския съюз, въпросите, свързани с идентичността и езика, следва да се разглеждат в рамките на научния и академичния дискурс, като по своята същност те не попадат в обхвата на институционалната оценка на напредъка на страните кандидатки спрямо обективните и измерими критерии за присъединяване, посочват от МВнР. 

В позицията се посочва, че със своето решение Европейският парламент е потвърдил ролята си на безпристрастен и независим орган, ангажиран с проследяването на реформаторския напредък на Република Северна Македония. "Особено значение имат констатациите в областта на върховенството на правото, защитата на основните права и свободи, функционирането на демократичните институции, провеждането на ключови реформи, изпълнението на договорно поети ангажименти, както и въздействието на външни актьори. Именно тези аспекти следва да бъдат във фокуса на усилията на властите в Скопие, ако целта остава трайна европейска интеграция", пише още в позицията на МВнР.

В нея се посочва, че Република България последователно подкрепя европейската перспектива на всички държави от региона на Западните Балкани, на основата на обективните критерии за членство и при стриктно прилагане на принципа на собствените заслуги. Отклоненията от установената условност, както и опитите за използване на европейските институции за постигане на краткосрочни вътрешнополитически цели, не само забавят процеса на присъединяване, но и подкопават доверието между държавите в региона. Това има негативно въздействие върху добросъседските отношения, които са хоризонтален и неотменим елемент от процеса на присъединяване към Европейския съюз. 

Само преди минути със своя резолюция върху доклада за напредъка на Република Северна Македония (РСМ) Европейският парламент не позволи той да бъде инструментализиран за целите на вътрешнополитическия дебат на една държава-кандидат за член, каза от парламентарната трибуна министърът на външните работи Георг Георгиев. Това, по думите му, е и израз до какви резултати е способно да доведе единението. 

Георг Георгиев благодари на лидерите на политическите партии в България, на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, на премиера Росен Желязков, на българските евродепутати, на представителите на всички партии, които с усилията си са направили, така че да бъдат чути разумните аргументи. Защото не бива да се позволява един подобен доклад да излиза извън обхвата на компетентностите на ЕП, нито един законодателен орган не може и не трябва да тълкува теми, свързани с научна дискусия, подчерта външният министър. 

Това, което всички направихме, обединени в усилията си, е да покажем, че е необходимо дебатът за разширяване на ЕС да продължи, но базиран на принципа на собствените заслуги. Показахме и защо не бива да се позволява темата да се експлоатира само и единствено с цел конфронтация, защо гласът на държавите членки е важен и градивен в такива съществени моменти. Именно с цел постигане на позитивни резултати е важно да се чува гласът на държавите от ЕС. Ако допреди няколко седмици темата беше използвана и в нашия вътрешнополитически аспект, за да се обвинява правителството във външнополитическа неактивност, то в момента това, което направихме, и съм щастлив като български външен министър, е фактът, че България като силен глас в Европа е способна да изразява мнение, да отстоява общоевропейски позиции, изтъкна Георгиев. И тогава, когато всички сме единни, успяваме в онова, което важно, съществено и прагматично, подчерта той.