Парламентът прие на първо четене Бюджет 2024

Със 144 гласа „за“, 66 - „против“ и без „въздържал се“ парламентът прие на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. План-сметката на държавата подкрепиха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС. Против бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. Преди това парламентът отхвърли проекта на бюджет с включен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, предава БТА. 

Предложенията между двете четения ще са четири дни, решиха депутатите.

Заложените приходи, помощи и дарения по държавния бюджет са 43 280 400 000 лв. Разходите  - 23 538 600 000 лв.
Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 25 503 100 000 лв.

За 2024 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 271 100 000 лв.

Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 8 032 400 000 лв. и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.

Заложените основни макроикономически показатели за 2024 г-2026 г. са: ускоряване на растежа на БВП до 3,2% през 2024 г. Очакванията са за доста висок растеж на публичните инвестиции – почти 10 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) ще се повишава с по 3%, предвижда проектът.

Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва постоянна тенденция на намаление, като коефициентът ѝ към края на прогнозния период да е 3,9%.

Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г.

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, се посочва в законопроекта. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 - 37,0% от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 - 40,0%.

Разходите по националния бюджет през плановия период варират в диапазона 35,2 - 35,5% от БВП.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48,0 млрд. лв. (23,3% от БВП)., а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП).

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември догодина е предвиден да остане непроменен спрямо държавния бюджет за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

В план-сметката за догодина е заложен проектен принцип в инвестиционната политика. 

По отношение на доходите в проекта на бюджет за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. – от 780 лв. на 933 лв. За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително и за увеличаване на заплатите, без структурите, за които възнагражденията се определят по механизъм, са предвидени допълнителни средства в общ размер на 37,5 млн.лв., в т.ч. 32 млн.лв. за общинска администрация – държавни дейности, като за целта се предвижда средствата да бъдат разпределяни съобразно ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за по-високи заплати на академичния състав, в т.ч. 39 млн. лв. за държавните висши училища, 8 млн. лв. за Българската академия на науките и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия. 

За социални плащания са заделени 104,3 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето;  23,4 млн. лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест; 40,6 млн. лв. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по Закона за семейни помощи за деца и др.

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване размерите на пенсиите съгласно действащото законодателство (11 на сто за 2024 г. От 1 юли 2024 г. т. нар. „вдовишки добавки“ ще са в размер 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг/съпруга).  

„БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Възраждане“ отправиха критики към министъра на финансите Асен Василев по време на обсъждането на бюджета за 2024 г. за прогнозирания икономически растеж на фона на рецесията в страните от ЕС и размера на държавния дълг. От ГЕРБ-СДС заявиха, че не подкрепят бюджетната политика, но ще гласуват „за“ бюджета. От „Продължаваме промяната – Демократична България“ отговориха, че политиката на ГЕРБ на „бюджетно благоразумие“ била „политика на стабилната бедност“. От ДПС не взеха отношение по време на дебата. Депутатите заседаваха извънредно за приемането на първо четене на бюджета за догодина близо седем часа. 

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС отбеляза в своето изказване, че практиката показва, че трупането на дългове и поддържането на по-висок дефицит не е дългосрочно устойчива стратегия, и съществува риск поддържането на по-висок дефицит да способства за по-високо ниво на инфлацията.

Колегата ѝ Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС каза, че социалните разходи са изместили разходите за инвестиции и това прави предлаганата бюджетна политика типично лява. Отричаме политиката на бюджетно благоразумие, не знам дали, защото свикнахме с нея или стана много тежка да я спазваме, или сме изпаднали в някаква бюджетна деменция или бюджетно времеубежище. Тези страни, които не са спазвали благоразумна политика, и които са рязали разходи за развитие, в крайна сметка са подкопавали потенциалния растеж на БВП и са влизали в дългови спирали, посочи депутатът. Вълчев добави, че този бюджет може би е единственият възможен. Трябва да имаме бюджет, не можем без бюджет, но това не означава, че подкрепяме тази бюджетна политика, добави той. 

Венко Сабрутев от ПП-ДБ отговори като каза, че всяка година се повтаря един и същ репертоар колко е бюджетният дефицит. За тази година до месец ноември дефицитът е едва 0,6% от гласувания до 3%, посочи той. Стига сте плашили обществото, стига сте го заблуждавали, обърна се той към колегите си от ГЕРБ-СДС. Говорите, че по ваше време е имало политика на бюджетно благоразумие? Защо 2007 г. дефицитът спрямо БВП бе едва 13% , а по ваше време 2016 г. става рекордните 29,8%  - това ли е бюджетното благоразумие? – настоя Сабрутев и добави, че политиката на ГЕРБ е била „политика на стабилната бедност“. Вие режехте капиталовите разходи и всъщност това пречеше на икономиката да расте, а в същото време социалните плащания бяха на абсолютния минимум, добави Сабрутев. 

Мартин Димитров от ПП-ДБ припомни какъв е бил бюджетът за 2023 г. с дефицит от 6,4%. С бюджета за 2023 г. и 2024 г. тази опасност е преодоляна и това е успех на цялото Народно събрание, отбеляза Димитров. Това беше опасност, колеги. Заедно с това, служебните министри бяха казали, че за да не бъде 6,4% дефицитът, трябва основните данъци да бъдат вдигнати в България. Ако в тези трудни години бяхме изпълнили плана на служебното правителство – да повишим основните данъчни ставки, този растеж, сега, който не ви харесва, щеше да си е отишъл завинаги и щеше България подобно на останалата част от Европа да навлезе в рецесия, добави той. 

От „БСП за България“ и „Възраждане“ заявиха, че няма да подкрепят бюджета

„БСП счита, че този бюджет гарантира само някакво лазене по икономическото дъно 2024 г., никакви реформи в отделните сектори, поради което ние няма да подкрепим бюджета за 2024 г.“, каза Румен Гечев от БСП. По думите му, предвиденият икономически растеж от 3,2% е „пожелателен“ и „трудноизпълним“, предвид растежа на световната икономика и рецесията в много от страните членки на ЕС. По думите му допусканията на правителството са прекалено оптимистични на фона на това, което се развива в ЕС. Чуждите инвестиции няма как да гарантират този растеж, който сте предвидили в бюджет 2024 г., добави той. Депутатът тбеляза, че банковата система на България се намира в стабилно състояние. Не на последно място ние подкрепяме увеличението в отделните сектори за политики, но къде са реформите, попита депутатът и предложи облагане на свръхпечалбите на банките като мярка. 

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов дори призова депутатите от ГЕРБ-СДС да не гласуват така предложения бюджет, тъй като критиките им били основателни.

„Възраждане не подкрепя така представения бюджет“, каза Цончо Ганев от „Възраждане“. Тенденцията на задържане на приходните нива не води до устойчива и ефективна политика и изпреварващ растеж на българската икономиката. Икономическият растеж не е основна цел в проекта за бюджет за 2024 г., каза Ганев и отбеляза, че заложеният от ЕК икономически растеж е 2,4 процента при задържаща се висока инфлация. Вървим към сериозно повишаване на нивата на дълг за следващата година и това според официалните разчети на МФ, предупреди Цончо Ганев.

По думите му повишаването на доходите трябва да се случва на база икономически растеж, а не акумулирането на нов дълг. Реално в този бюджет няма абсолютно никакви реформи, а би трябвало, предвид началото на това управление и обяснението, как ще се управлява четири години напред. Предвижда се рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на растеж, ефективността на публичните разходи. Посочено е, че държавният дълг от 23,8% от БВП през 2024 г. ще достигне до 28,8% от БВП през 2026 г. , което ще се увеличи номинално със 17, 5 млрд. лв. само за три години, добави депутатът. 

В хода на дискусията председателят ПГ „Има такъв народ“ Тошко Йорданов и финансовият Асен Василев влязоха в спор за параметрите на държавния дълг

Тошко Йорданов упрекна Асен Василев, че откакто е министър на финансите външният дълг на страната нараствал с 207 лв. на секунда, за което във финансовото министерство имало поставен часовник на дълга. Асен Василев му отговори: Ясно е, че от финанси не разбирате. Външният дълг се гледа като съотношение към БВП и когато сложите часовник как нараства дългът, трябва да сложите и часовник и как нараства БВП.

Ние като държава имаме огромен проблем и той се казва Асен Василев и проблемът е, че той вярва, че така е правилно. Това е по-лошото в цялата работа - той е искрено убеден, че да се харчат пари, които нямаме, е правилно. По думите му в момента предвиденият дефицит е шест милиарда лева. В момента шест милиарда са все едно шест лева и на вас не ви прави никакво впечатление или ако ви прави си траете, защото сте в „сглобката“, добави Йорданов.

Приходите са надценени и това го казват и БНБ и Фискалният съвет, отбеляза Йорданов. Той припомни, че през 1989 година външният дълг на страната е малко над 11 млрд. лв, а в годините на демократично управление дългът е станал двойно по-голям, докато за 2024 г. се очаквало да бъде двойно на двойното или 48,9 млр. лв. Ако изкара мандата си тази сглобка, външният дълг ще стигне 70 млрд. лв., добави депутатът. Няма да позволим на хората да забравят кой въвлече страната в това, добави той и заяви, че вината на ГЕРБ-СДС и ДПС е двойно по-голяма, защото те ги критикуват и същевременно ще го подкрепят.

Финансовият министър Асен Василев отговори, че откакто е финансов министър дългът като процент към БВП е спаднал – от 24% през 2020 г. на 22,6% сега. Това се дължи на факта, че БВП расте по-бързо, което е единственият начин България да стане нормална държава, отговори Асен Василев. Той добави, че страната ни спазва Маастрихтските критерии, събира си данъците и към края на ноември сме на 0,6 процента дефицит.