Полша ще превърне в приоритет на председателството си финансирането на отбраната в ЕС

Полша ще превърне съвместното финансиране на отбраната в приоритет по време на своето председателство на ЕС, предвид тревогата по въпроси от войната в Украйна до завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, заяви министърът на финансите Анджей Домански, предаде Ройтерс.

Европейските държави, включително най-голямата икономика - Германия, се стремят да увеличат разходите си за отбрана поради нахлуването на Русия в Украйна и заплахата на Тръмп да не помага на нападната европейска държава, ако тя не изразходва поне 2 % от БВП за отбрана.

"Европа трябва да приеме сериозно заплахата от изток, от Русия. Няма да има връщане към обичайния бизнес. Много се промени", каза Домански пред репортери, като поясни, че е необходим съвместен подход, а не текущите индивидуални политики.

„От моите разговори с други финансови министри има широка подкрепа за мнението, че трябва да направим много повече като Европа.“

Полша поема шестмесечното ротационно ръководство на ЕС през януари 2025 г..

Европейската комисия оценява разходите за засилване на отбраната на ЕС на 500 милиарда евро (525 милиарда долара) или повече през следващите 10 години и създаде нов пост на комисар по отбраната.

Министрите на финансите на ЕС ще обсъдят възможните модели на финансиране през април във Варшава, каза Домански.

Без да казва колко пари са необходими, той отбеляза, че големите проекти, като европейска система за противовъздушна отбрана, не са само пари, но и сътрудничество между нациите.

Той също така подчерта необходимостта от повече ефективност, като посочи 12-те различни танкови системи в Европа като „луди“.

Всеки модел на съвместно финансиране най-вероятно ще доведе до нови съвместни заеми от ЕС - спорна идея в Германия, която е изправена пред правни пречки пред съвместния дълг.

Дипломатите казват, че правните проблеми могат да бъдат заобиколени само ако новите заеми са еднократен отговор на извънредна ситуация, като след COVID-19.

Те допълниха, че преговорите се водят по две основни направления: едната, която ще включва дългосрочния бюджет на ЕС като гаранция за нови заеми, следвайки модела за фонда за възстановяване на ЕС след COVID 800 милиарда евро.

Другият вариант е дружество със специална цел с внесен капитал, което ще взема заеми срещу този капитал, по модела на спасителния фонд на еврозоната - Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който може да отпуска заеми в размер до 500 млрд. евро.

Вариантът, включващ бюджета на ЕС, би представлявал по-голяма трудност, тъй като за него ще е необходимо единодушие на всички 27 държави от ЕС, включително Унгария, която поддържа тесни връзки с Москва. Вариантът с бюджета на ЕС също така би ограничил участниците до членовете на ЕС и би поставил Европейската комисия в ролята на ръководител - перспектива, която не се харесва на някои държави в контекста на отбранителната политика.
Създаването на дружество със специална инвестиционна цел би позволило на ЕС да покани други държави като Великобритания и Норвегия, да запази схемата под контрола на правителствата, а не на Комисията, и да запази набрания дълг извън баланса на правителствата.

„Има няколко решения на масата. Твърде рано е да се решава кое ще бъде избрано“, каза Домански. Размерът на финансовите нужди на ЕС ще бъде по-добре разбран след публикуването на доклада на новия комисар по отбраната Андриус Кубилюс, който трябва да бъде публикуван до началото на март.

Засега обсъжданията на възможностите за финансиране са в начален етап. „Може би започваме да си връзваме обувките, преди да тръгнем към стартовите блокове“, каза един от дипломатите на ЕС.