Русия предлага на африкански държави пакет "оцеляване на режима“ срещу достъп до природни ресурси

Руското военно разузнаване предлага на африканските правителства „пакет за оцеляване на режима“, който осигурява военна и дипломатическа подкрепа в замяна на достъп до стратегически важни природни ресурси, според нов доклад, цитиран от CNBC.

Кралският институт за обединени служби (RUSI), най-старият мозъчен тръст в областта на отбраната и сигурността, описа подробно как ребрандираната частна армия "Вагнер груп" в Африка работи за консолидиране и разширяване на стратегическите отношения на Москва в целия континент, чрез гаранции за сигурност на режима и геополитическа защита в замяна на доходоносни минни концесии.

 "Вагнер" от много години е ключов компонент в усилията на Кремъл да разшири влиянието си в политически нестабилни страни в Централна Африка и Сахел, включително Централноафриканската република, Мали, Буркина Фасо и Судан. Въпреки това, след смъртта миналото лято на нейния бивш лидер Евгений Пригожин, операциите на "Вагнер" са поети от военното разузнаване на Русия, известно като ГРУ. Авторите на доклада Джак Уотлинг, Александър Данилюк и Ник Рейнолдс обясниха, че ГРУ е избрало да раздели дейността на "Вагнер" на две.

Вторият, Експедиционният корпус, подхваща дейностите на разбитата паравоенна група в чужбина и използва набор от компании като параван за бойци, за да се регистрират, но също така цели да набира и обучава местни сили в територии, където Вагнер е бил активен.

Тази единица се ръководи от Андрей Аверянов, широко заподозрян, че е изиграл роля в самолетната катастрофа, при която загина бунтовният лидер на Вагнер Евгений Пригожин и голяма част от висшето му командване.

В доклада на RUSI се казва, че руските власти са оценили силните и слабите страни на стратегията на Москва за Африка в резултат на демонтажа на Вагнер от министерството на отбраната след неуспешен преврат. Твърди се, че документите разкриват „визия за използване на достъпа за по-съгласувана атака срещу западните интереси“.

Например, предполага се, че отношенията на Русия с Нигер могат да бъдат използвани за застрашаване на достъпа на Франция до уран, добиван в страната, което допълнително увеличава зависимостта на френския енергиен сектор от доставяния от Русия уран“, се казва в доклада.

„Офертата“, която ГРУ сега прокарва, се описва вътрешно като „пакет за оцеляване на режима“. Логиката на това предложение е, че Русия ще предостави на елитите в целевите страни военна подкрепа, икономическа и политическа защита от реакция чрез ООН или други международни механизми, както и подкрепата на политическите технолози, за да продадат популярността си на вътрешния пазар.

Централна част от пакета е изолацията на ръководството на целевата страна и докладът описва подробно как Експедиционният корпус в Мали сега осигурява лична защита на президента, осигурявайки постоянна близост до вземането на решения в най-високата точка на управление. Това е много подобно на стратегията, разгърната от Вагнер в Централноафриканската република. Както се доказва и в Централноафриканската република, Вагнер също беше много умел в създаването на вътрешни информационни канали, чрез които да разпространява посланието на Кремъл. RUSI подчерта, че тези усилия вървят заедно с целта за затваряне на отношенията, които целевите държави имат със Запада, където партньорите не са склонни да поддържат връзки с партньорските военни в случай на кланета или нарушения на международното право.

В това отношение ГРУ в този момент вижда уникално благодатна почва. Руските знамена и посланията в подкрепа на  президента Владимир Путин станаха нещо обичайно при масови протести в подкрепа на неотдавнашните военни поглъщания или срещу традиционните правителства в цяла Африка.

„Първо, тъй като САЩ все повече се фокусират върху Индо-Тихоокеанския регион и вниманието на Европа, наситено от войната в Украйна, повечето африкански операции се превърнаха в икономия на сила“, се казва още в доклада на RUSI.

Това се усложнява от „очевидния контраст“ в западната реторика между описанията на унищожението в Украйна и Газа, оставяйки мнозина в Африка да видят пропаст между ценностите, практикувани от западните сили, и тези, изисквани от партньорите на континента.

RUSI предполага, че Москва се възползва от възможността да използва постоянната нестабилност в Африка, за да тласне миграцията към Европа и да предизвика допълнителна политическа дестабилизация, като всичко това е част от дълга игра на неконвенционална война.

Финландия наскоро затвори руските си граници, обвинявайки Москва, че насочва мигранти към тях в отговор на присъединяването на страната към НАТО, обвинение, което Кремъл отрича.

„Освен това несъответствието в ресурсите и вниманието, отделено на Украйна или Газа в сравнение с Тиграй, например, остави силно и горчиво усещане в Африка по отношение на йерархията на западните опасения.“