Столтенберг: Ядрената реторика на Путин не бива да спира НАТО да подкрепя Украйна

Членовете на НАТО не бива да бъдат възпирани да предоставят повече военна помощ на Украйна от „безразсъдната руска ядрена реторика“ на Владимир Путин. Това заяви в интервю за Ройтерс  напускащият поста си шеф на НАТО Йенс Столтенберг.

Столтенберг реагира на изявлението на Путин от миналата седмица, че Русия може да използва ядрени оръжия, ако бъде ударена с конвенционални ракети, и че Москва ще счита всяко нападение срещу нея, подкрепено от ядрена сила, за съвместна атака.

Предупреждението на Путин дойде, докато Съединените щати и техните съюзници обмислят дали да позволят на Украйна да изстреля конвенционални западни ракети дълбоко в Русия. Киев казва, че иска разрешение да поразява цели, които са част от военните усилия на Русия.

„Това, което видяхме, е модел на безразсъдна руска ядрена реторика и съобщения и това се вписва в този модел“, коментира Столтенберг, който предава ръководството на НАТО на холандския бивш премиер Марк Рюте във вторник след десетилетие начело на алианса.

„Всеки път, когато сме засилили подкрепата си с нови видове оръжия – бойни танкове, далекобойни стрелби или F-16 – руснаците са се опитвали да ни попречат“, каза Столтенберг пред Ройтерс в централата на НАТО в покрайнините на Брюксел.

„Те не са успели и този последен пример не трябва да попречи на съюзниците от НАТО да подкрепят Украйна."

Той каза, че НАТО не е открила промяна в ядрената позиция на Русия, "която да изисква промени и от наша страна".

„Няма опции без риск“

Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия, каза, че най-големият риск за НАТО би бил, ако Путин победи в Украйна. „Тогава посланието ще бъде, че когато е използвал военна сила, но също и когато е заплашвал съюзниците от НАТО, тогава той получава това, което иска и това ще ни направи всички по-уязвими“, каза той.

Администрацията на САЩ досега не е била склонна да даде разрешение на Украйна да нанесе удар дълбоко в Русия с оръжия като ракети с голям обсег ATACMS поради опасения от по-високо напрежение с Москва и потенциално отмъщение. Някои западни служители също така изразиха съмнение доколко ефективни биха били подобни удари за промяна на баланса във войната.

Столтенберг заяви, че няма „сребърен куршум“, който да промени всичко на бойното поле. Но дълбоките удари вътре в Русия биха могли да променят ситуацията като част от по-широките усилия на Запада да помогне на Украйна да отблъсне руската инвазия, каза той.

Столтенберг заяви също, че всеки договорен край на войната ще трябва да включва гаранции за сигурността на Украйна от страна на западните сили, преди всичко от Съединените щати. В противен случай, Русия няма да спазва никакви линии, начертани на картата, отвъд която не е трябвало да излиза, предупреди той.

„Когато бъде договорена някаква линия - било то международно признатата граница или друга линия на прекратяване на огъня, трябва да сме абсолютно сигурни, че войната ще приключи там“, отбеляза Столтенберг.

„Досега бяхме свидетели как Русия напада, изчаква и след това отново напада“, каза той, цитирайки предишни споразумения, предназначени да сложат край на конфликта между Русия и Украйна, започнал през 2014 г. „Не мисля, че можем да променим мнението на президента Путин (за Украйна), но мисля, че можем да променим сметките му, като покажем, че цената на продължаването на войната е толкова висока, че за него е по-добре да седне и да приеме Украйна като суверенна независима държава“, коментира още той.