Засегнатата от криза икономика на Венецуела е едно от ключовите полета на битката в президентските избори

Засегнатата икономика на Венецуела е едно от ключовите полета на битката в президентските избори в неделя, като президентът Николас Мадуро се надява да убеди избирателите, че страната се е променила след години на размирици, предаде BBC.

Благодарение на неотдавнашните му усилия за намаляване на разходите за живот перспективите са малко по-розови. През февруари Венецуела най-накрая се сбогува с необузданата хиперинфлация, при която през 2019 г. ръстът на цените достигна своя връх от над 400 000% годишно.
Сега годишната инфлация е по-управляема, но все още висока - около 50%.
Мадуро охотно си приписва заслугите за спада, заявявайки, че това показва, че той води „правилна политика“.
За съжаление обаче тези политики не са направили почти нищо, за да се справят с основните структурни проблеми на икономиката - най-вече с историческата ѝ зависимост от петрола в ущърб на други сектори.
„Откакто е открит в страната през 20-те години на миналия век, петролът води Венецуела към вълнуващ, но опасен подем и спад“, както се изразява мозъчният тръст на Съвета за международни отношения на САЩ.

Това би означавало и край на икономическите санкции на САЩ, наложени след победата на г-н Мадуро на президентските избори през 2018 г., които бяха широко отхвърлени като несвободни и нечестни.

Жителите на столицата Каракас са подложени на двустепенна икономика. Докато щатските долари подхранват бума на потреблението в елитните магазини и ресторанти, хората, които плащат в боливари, се чувстват все по-изключени.
Символично събитие, което подчертава тези промени, е неотдавнашното появяване на колумбийската регетон суперзвезда Карол Джи в Каракас в рамките на нейното световно турне.
Малко големи изпълнители се изявяват във Венецуела в наши дни, но тя нямаше проблеми да разпродаде две вечери през март на 50 000 места на „Естадио Монументал“, въпреки че цените на билетите варираха от 30 до 500 долара (от 23 до 390 паунда).
В същото време според базираната в Каракас консултантска компания Ecoanalítica около 65% от венецуелците печелят по-малко от 100 долара на месец, а само осем или девет милиона от 28-те милиона жители на страната могат да се разглеждат като потребители с реална покупателна способност.
„Тези, които са много тясно свързани с режима или с PDVSA, почти не са засегнати от всичко това“, казва  Тувей.

Наред с необходимостта от повишаване на жизнения стандарт и намаляване на неравенството, друго голямо икономическо предизвикателство пред Венецуела е какво да прави с огромния си външен дълг.
Страната дължи около 150 млрд. долара на облигационери и други чуждестранни кредитори. От 2017 г. тя е в частичен фалит и въпреки че г-н Мадуро многократно е обещавал преговори за преструктуриране, такива все още не са проведени.
Въпросът се усложнява от факта, че някои от облигациите са емитирани от PDVSA, като за обезпечение е използвана американската рафинерия Citgo, която е собственост на компанията. В резултат на това притежателите на облигации успяха да решат проблема чрез съдилищата в Ню Йорк.
Бруно Генари, стратег за развиващите се пазари в инвестиционната банка KNG Securities, казва пред Би Би Си, че тъй като САЩ не признават г-н Мадуро за президент след изборите през 2018 г., това оставя Венецуела в „криза на легитимността“.
Това означава, че който и да спечели изборите в неделя, ще трябва да бъде приемлив за Вашингтон, ако трябва да се осъществи одобрено от САЩ преструктуриране на дълга.
 Генари не изключва, че САЩ „биха могли да си затворят очите“, ако  Мадуро спечели изборите при съмнителни условия, но смята, че това е по-скоро малко вероятно.
„Тези избори ще имат значително въздействие върху бъдещето на Венецуела. Ако преструктурирането може да продължи, може да видим началото на много сложен процес на възстановяване“, казва  Генари.
Някога най-богатата страна в Южна Америка, сега Венецуела може да се върне към стабилността - но каквото и да се случи, дните на икономическа слава са твърдо зад гърба й.
Те затрудниха държавната петролна компания PDVSA да продава суровия си петрол на международните пазари, принуждавайки я да прибягва до сделки на черния пазар с големи отстъпки.
Но  Тувей предупреждава, че обръщането на икономическия срив от последното десетилетие ще бъде трудна задача, като се имат предвид огромните инвестиции, необходими за повишаване на производството на петрол, и наближаването на пика на търсенето на петрол.
„Икономиката на Венецуела никога няма да се върне на нивото отпреди 15-20 години“, казва той пред Би Би Си. „В общи линии тя ще започне отначало.“

25-годишната Боливарска революция във Венецуела - името, което покойният президент Уго Чавес даде на своето политическо движение - обеща много неща, но не успя да осигури това, от което страната вероятно се нуждаеше най-много: широкообхватна икономика.
Вместо да диверсифицират петролната индустрия, правителствата на Чавес и Мадуро удвоиха минералното богатство на Венецуела.
Без да обръщат внимание на бъдещето, те се отнасяха към PDVSA като към дойна крава, доейки средствата ѝ за финансиране на социални разходи за жилища, здравеопазване и транспорт.
В същото време обаче те пренебрегнаха инвестициите в поддържането на нивото на добив на петрол, което рязко спадна през последните години - отчасти, но не само, в резултат на санкциите на САЩ.
Тези проблеми бяха очевидни още при смъртта на президента Чавес през 2013 г., но се задълбочиха при неговия наследник.
„По времето на Чавес Венецуела успя да се възползва от петролния бум до световната финансова криза“, казва  Тувей.„Преди 15-20 години Венецуела беше голям производител на петрол. Тя произвеждаше по три и половина милиона барела на ден, подобно на някои от по-малките държави от Персийския залив.
„Сега петролният сектор е напълно изчерпан и произвежда по-малко от един милион барела дневно.“

БВП спадна бързо - със 70% от 2013 г. насам. Но  Мадуро прибягна до компенсиране на по-ниските цени на петрола чрез печатане на пари, за да финансира разходите, което доведе до бясна инфлация, която страната едва наскоро овладя.
Икономическите трудности се отразиха на населението на Венецуела, като повече от 7,7 млн. души избягаха в търсене на по-добър живот - около една четвърт от населението.
Но за тези, които са останали, се наблюдават признаци на подобрение. Макар че боливар все още е официалната валута, настъпи неофициална доларизация, като американските зелени банкноти все по-често се използват за разплащане в търговията на дребно - поне за тези, които имат достъп до тях.
Това доведе до стабилизиране на икономиката, но и до социална цена.

Венецуелският президент социалист Николас Мадуро се изправя срещу силен съперник в лицето на опозиционния кандидат Едмундо Гонсалес, предаде ДПА. Общо 10 кандидати са издигнати на тези избори. Няколко социологически проучвания нареждат Гонсалес пред Мадуро, който управлява южноамериканската страна от 11 неспокойни години. Пенсионираният дипломат Гонсалес е единственият опозиционен кандидат в бюлетината, който представлява реална заплаха за властта на Мадуро.

Малцина външни и вътрешни наблюдатели обаче очакват изборите да бъдат свободни и честни, отбелязва ДПА.