Крехка надежда и желание за стабилизация

Изборите и създаването на правителство са довели до известно намаляване на обществената тревожност. В масовото съзнание е доминиращо желанието за стабилизация, а не за резки промени. Партиите във властта запазват подкрепата си, а останалите, с изключение на ДПС, са в тежък момент. По нива на стартово доверие правителството прилича най-вече на другите кабинети, създадени в условията на сложни преговори или тежки компромиси.

Това са част от изводите от декемврийското издание на редовния „Политически и икономически индекс“* на „Галъп Интернешънъл”. Традиционното изследване е представително за пълнолетното население в България. Проведено е от 28 ноември до 4 декември сред 1007 респонденти чрез пряко интервю по домовете и е независимо във финансирането си.

Правителството започва с доверие от 26%. Отбелязва се ръст от 10 пункта по този показател в сравнение с началото предишния месец, когато правителството още се договаряше и не беше гласувано. В месеците около и след изборите има и плахо повишаване на оптимизма за посоката на развитие на страната. Към началото на декември 65% казват, че България върви към по-зле, но стойностите трайно се задържат под 70-те и повече процента - които бяха регистрирани през лятото или пък около протестите през миналата година. След изборите доверието в парламента също леко се покачва, за да достигне на нива от 16% към началото на декември, а недоверието чувствително спада.

Това са индикатори за известно обществено облекчение. Всички парламентарни избори действат по този начин. Винаги дават кредит на доверие към нововъзникващата власт. Най-видим аванс на положителни оценки в началото на мандата си получават правителства от типа на „Сакскобургготски“ и „Борисов 1“ или пък „Костов“. По-малък стартов резерв на доверие имат трудно създадените правителства. Затова и настоящият кабинет прилича по начални нива на популярност най-вече на кабинета на тройната коалиция (около 28% доверие в първите месеци), а и на Орешарски.

Сравнително плахият кредит на доверие към новия кабинет се дължи и на това, че не всички привърженици на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ го подкрепят. Идните месеци ще покажат каква част от електората на тези формации има устойчиво проявява доверие в правителството.

12% сега смятат, че на страната са нужни предсрочни избори. За сравнение, при правителството на Орешарски този показател се движеше близо до 40%. Дори и сред електоратите на опозиционните сили не надделява желанието за бързи нови избори. Същото важи и за потенциала за протест – той е сравнително нисък сред всички електорати. 11% твърдят, че биха участвали в протест срещу това правителство при нива между 20 и 30% през лятото и есента на 2013 г. Явно доминиращото обществено желание е за стабилизация и успокояване и се забелязва известно изтощение от политическата криза в последните месеци и години.

По правило застаналите във властова позиция формации се радват на продължаваща подкрепа. Електоралните нагласи спрямо партиите и доверието в основните личности не показват особени изненади. 26% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ срещу 13% - за БСП. Повече от една трета заявяват, че не биха гласували.

*Редовното изследване е проведено от 28 ноември до 4 декември 2014 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1007 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.