НАТО засилва военното си присъствие в Източна Европа заради Русия

28-те страни-членки на НАТО приеха на среща в Брюксел нови мерки за възпиране на Русия от военни инициативи в Балтийските страни и Източна Европа, съобщиха инфорационните агенции. Решението е една от последиците от руската анексия на Крим преди близо 2 години и напрежението в Донбас.

НАТО ще засили военното си присъствие в Източна Европа и Прибалтика, съобщи генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг, цитиран от Франс прес и Ройтерс.

Целта е по-бързото разгръщане на сухопътни, въздушни и военноморски сили в застрашените райони в случай на евентуално нападение. На принципа на ротацията ще бъдат препозиционирани части в Балтийските страни и в Полша и ще бъдат организирани съвместни учения на силите за бързо реагиране. Министрите на отбраната на страните членки са обсъждали увеличаване на силите за бързо реагиране от 13 000 на 40 000 души и създаване на специална група за спешна реакция в рамките на няколко дни от около 5000 души, подкрепени от авиация и военноморски сили, отбелязва „Фигаро“.

Нека подчертая, че увеличените военни сили на изток ще бъдат многонационални, като така ще пратим ясен сигнал, че атаката срещу един съюзник би означавала атака срещу всички. На днешната среща вече бяха заявени нови ангажименти за участие, но ще обобщим състава на силите на по-късен етап, допълни Столтенберг. Той коментира, че присъствието ще е толкова голямо, колкото имаме нужда и добави: „Изправени сме пред по-предизвикателна среда на сигурност - най-малкото заради по-дръзката Русия. Тя използва военна сила, за да изнудва съседите си.“
Миналата година военните министри от НАТО решиха да засилят присъствието на алианса в Източна Европа, за да успокоят източноевропейските страни-членки. Това включваше откриването на логистични центрове, препозициониране на оборудване, изпращане на изтребители в Балтийските страни или разполагане на повече кораби в Балтийско и Черно море.

НАТО ще има по 1000 военни във всяка от 6-те застрашени страни, които имат нужда от защита – Литва, Латвия, Естония, Полша, България и Румъния. Тези части ще бъдат подкрепени от съвместни сили за бързо реагиране, които включват пилоти, моряци и специални сили.

На следващата среща през юли във Варшава, НАТО трябва да обяви детайлите от плана.

В петък е насрочена среща на Йенс Столтенберг с руския външен министър Сергей Лавров в Мюнхен.