Плевнелиев призова за ускоряване на реформите

Трябва да ускорим реформите. Това призова президентът Росен Плевнелиев пред участниците в Десетата годишна среща на бизнеса с правителството, която е под наслов „България в глобалната несигурност. Рисковете и възможностите за икономиката”.

„В България и навсякъде в региона проблемът е един и същ, решенията също - реформи. Решенията са реформи, които трябва да отговорят на въпроса дали искаме да изграждаме социално отговорна или олигархична икономика, да дадем път на правилата и на демократичните институции или на връзките, на таланта и на отговорното предприемачество или на задкулисието", посочи Плевлениев.

Сред необходимите реформи президентът Плевнелиев посочи въвеждането на работеща система на правораздаване, електронни услуги и електронно правителство, пълна прозрачност в обществените поръчки, антикорупционно законодателство.

Плевнелиев и заяви, че съдебната реформа е в центъра на всичко, което трябва да се направи, защото без нея нищо друго няма смисъл. Той допълни, че без работеща съдебна система, която да осигури върховенството на закона, няма да се повиши качеството на живот и няма да има инвестиции. Плевнелиев заяви, че реформата в българското правораздаване трябва да се ускори, необходимо е смелост и всеобхватна реформа. Той отбеляза предстоящите промени в закона за съдебната власт, в процесуалните закони, приемането на ефективно антикорупционно законодателство.

Росен Плевнелиев посочи, че реформите трябва да бъдат плод на устойчив консенсус между гражданското общество и политиката, за да е ясно, че те ще бъдат успешни и за да се гарантира, че няма да има връщане към популизъм, национализъм и „всякакви други демократични и инситуционални провали, на които сме се нагледали в миналото”.

Не искам да правя ново трето служебно правителство

„Не искам да правя ново трето служебно правителство. Много говорим за стабилност в България, но това е относителна стабилност. Видяхме какво е нестабилност през 2013-2014 г., когато сменихме три парламента и пет правителства за две години. Понатрупах доста опит и във всеки момент, в който има нестабилност в тази държава, и аз като държавен глава съм много по-подготвен”, заяви президентът.

„В българската политика виждам някои научени уроци. Това, което видях 2013-2014 г. беше тотално противопоставяне - безпринципно, на дребно, от най-високата трибуна, за всичко. Това, което виждам в края на 2014 г. е едно смирение, осъзнаване, че така не може да продължава, разбиране, че политиката е нещо повече не от цел на някой, а от платформа за нацията и народа, чрез своите политици да се постига прогрес и стабилност, а той е абсолютно невъзможен без базисна стабилност и разбирателство между политическите партии”, добави той.

Президентът заяви, че за пръв път виждаме една „странна” коалиция. „За мен тя е 2+1+1 - има две партии, които подписаха коалиционно споразумение, има една партия, която подписа плана, но не е част от коалицията и една подкрепяща партия. Въпреки това 2+1+1 работи, постига резултати и ние виждаме икономическите измерения на това”, смята той.

Според него това 2+1+1 е доказателство, че политическите партии в България са научили някои уроци и действат по-национално отговорно. 

Интеграцията, свързаността и добросъседството са в основата на икономическото развитие на региона и са залог за неговото бъдеще

„Никога досега сътрудничеството и добросъседството не са били по-голям фактор за икономическо развитие. Интеграцията, свързаността и добросъседството – това са принципите, които спазваме и принципните позиции на България на международната сцена дават плодове”, подчерта държавният глава, като посочи, че през последните няколко години търговският обмен със съседните държави е нараснал многократно.

Президентът Росен Плевнелиев очерта Германия и страните от Югоизточна Европа като двигателите на българския експорт и икономически растеж. Само за последните пет години износът за държавите от региона се е увеличил с 50 на сто.

„Преди 20 години страните от региона бяха изолирани, днес сме все по-взаимосвързани. Приятелството, добросъседството и съвместните усилия, които полагаме, вече дават своите резултати”, каза президентът. „Научихме се да работим заедно. Развиваме икономическото сътрудничество и политическото си приятелство. Народи, които бяха от двете страни на Желязната завеса, днес работят за общото си бъдеще”, подчерта Плевнелиев.

Трансграничните клъстери и туризма вдигат икономическия ръст

В изказването си държавният глава изтъкна като успешни фактори за икономически растеж безпрецедентния ръст на регионалния туризъм и възникването на регионални трансгранични клъстери, като тези в сферите на автомобилната индустрия и на информационните и икомуникационните технологии.

„Тези клъстери също играят много голяма роля за икономическото ни развитие. Автомобилният клъстер създаде над 20 000 нови работни места у нас, а в сферата на ИКТ България е регионален иновационен хъб. Със създаването на първата иновационна екосистема у нас и на Балканите „София Тех Парк” България вече предоставя и най-добрите условия за стартиране на нови компании и за реализация на иновативни проекти”, каза още президентът.

Според Росен Плевнелиев, добрата интернет свързаност, ниските данъци, евтината и бърза регистрация на нови фирми, както и присъствието на най-добрите инвестиционни фондове, също са предпоставки за привличане на нови инвестиции.

„Посланието към българския бизнес е да не ограничава амбициите си до националното, а да мисли мащабно, наднационално и най-вече регионално. Бъдете двигател на този регион, можем да водим в неговото развитие”, обърна се държавният глава към представителите на бизнеса.

Президентът посочи още, че до 2020 г. ЕК планира 50 млрд. евро инвестиции в региона на Югоизточна Европа по линия на стурктурните и инвестиционни фондове. Освен това 1.2 млрд. евро са предвидени по програми за трансгранично сътрудничество. „Трябва да управляваме тези средства умно, защото само заедно регионът може да привлече вниманието на големите инвеститори. Работим интензивно с всички. Целта е ясна – общ дом, общо бъдеще”, допълни Плевнелиев.