Индустрията на знанието в България навлиза в нов етап: по-бавен растеж и фокус върху стойност и иновации

Индустрията на знанието в България остава сред ключовите двигатели на икономическия растеж, но данните за 2024 г. и първата половина на 2025 г. показват, че секторът навлиза в по-сложен етап, който поставя нови изисквания пред бизнеса и публичните политики в областта на образованието, иновациите, регулаторната среда и инвестициите. Това бяха основните изводи от представянето на Годишния доклад на AIBEST за развитието на индустрията на знанието в България през 2024 г. и първата половина на 2025 г.

Председателят на асоциацията Йордан Гинев представи ключовите изводи от доклада и очерта актуалната картина на индустрията на знанието в България в международен контекст. От тях става ясно, че секторът обединява 833 компании в BPO, ITO и R&D, като ИКТ създава 9,6% от брутната добавена стойност – едно от най-високите нива в Европейския съюз. България запазва силни позиции като дестинация за дигитални и бизнес услуги, включително водещо място в региона и присъствие в глобалния топ 10 по регулаторно качество.

В същото време през 2024 г. приходите в сектора нарастват със 7,6%, но темпът се забавя спрямо предходната година, а броят на новите компании спада рязко - от 23 през 2023 г. до едва 5 през 2024 г. Заетостта се стабилизира на ниво от 105 436 души, с минимален годишен ръст от 0,2%, което измества фокуса от количествен растеж към по-висока добавена стойност и развитие на човешкия капитал

„Индустрията вече не е във фаза на бързо разширяване, а на стратегически избор - какъв тип инвестиции, проекти и компетенции иска да привлича България. Именно затова образованието, R&D и предвидимата среда стават решаващи за следващия етап на развитие“, коментира Йордан Гинев.

След представянето се проведоха две дискусии. Първата постави по-широката икономическа и геополитическа рамка за развитието на сектора, включително ролята на България в европейската и регионалната технологична екосистема и условията за дългосрочна конкурентоспособност.

„София и България се утвърждават като дестинация за инвестиции с висока добавена стойност. Това е и ясната посока на усилията на сектора като цяло – привличане на проекти с по-висока технологична и икономическа стойност, които създават устойчив растеж“, посочи Виктор Гусев, ръководител на отдел „Инвестиции и бизнес развитие“ към Invest Sofia.

Спопред Момчил Василев, изпълнителен директор на Endeavor Bulgaria, политическата и икономическата несигурност не е запазена марка на България, тъй като в момента подобни процеси се наблюдават на много места по света.

"България е по-малък пазар, което обаче ни позволява да преминем през случващата се трансформация по-бързо", заяви Василев.

Втората дискусия се фокусира върху силните послания за България през призмата на различните подсектори ((Business Process Outsourcing, Shared Service Centers, Information Technology Outsourcing и Research & Development). В този контекст AIBEST представи инструмент с консолидирани данни, който обобщава ключовите фактори, правещи България конкурентна дестинация за разширяване на екипи, създаване на нови операции и навлизане на нови компании в сектора.

„Забавянето на новите инвестиции и достигането на плато в заетостта показват, че инерцията от последното десетилетие вече не е достатъчна. За да привлече нови чуждестранни инвестиции и да се конкурира за следващото поколение AI и deep-tech проекти, България трябва ясно да заяви приоритетите си и да ги подкрепи с последователни политики“, подчерта Илия Кръстев, член на УС на AIBEST и председател на БРАИТ по време на дискусиите.

Годишният доклад на AIBEST очертава индустрията на знанието като зрял, международно интегриран и иновационно ориентиран сектор, който има потенциал да запази ролята си на ключов икономически двигател, при условие, че развитието му бъде подкрепено с дългосрочна визия и координирани действия.