Моника Евстатиева: Недоволните от реалността търсят лидери, демостриращи сила

Моника Евстатиева, старши продуцент в National Public Radio, САЩ, и многократно награждаван журналист, ще бъде лектор на Глобалния форум на жените лидери 2025, организиран от Съвета на жените в бизнеса в България, на 13 ноември 2025 г. в Grand Hotel Millenium. Тя ще дискутира ключовата роля на жените в укрепването на сигурността, устойчивостта и международното сътрудничество в условията на глобални кризи и конфликти.

Как оценявате представителството на жените в медийната среда, особено на лидерски позиции?

Аз мога да говоря само за моята професия - журналистиката - и конкретно за тази в САЩ. Има изключително много жени в моята сфера и много са на лидерски позиции, но като цяло на най-високите постове във вестниците, радиата и телевизиите са все още мъже. Но това, макар и бавно се променя.

Жените в корпоративните бордове у нас и по света все още са в малцинство. Според Вас, какво пречи на по-бързия напредък? 

Недостатъчно жени и липса на достатъчна подкрепа, която основно идва от други жени. За да се промени това, важна роля играят организации като Съвета на жените в бизнеса в България, които осигуряват пространство, информираност и подкрепа за дамите, стремящи се към лидерски позиции.

Темата за неравното заплащане между половете продължава да е актуална. От журналистическа гледна точка – защо това остава "трудна" тема, която често се заобикаля?

Това е сложен въпрос. Причините са много и са различни в различните държави. Но като цяло мисля, че жените не са толкова добри в преговорите за заплащане и се съгласяват на по-малки суми, а и не са толкова склонни да искат повече, дори и да го заслужават.

В последните години наблюдаваме завръщане на т.нар. "мачо" лидери – Тръмп, Орбан, Болсонаро. Какво според Вас тласка обществата към такъв тип лидерство?

От една страна, този тип мъж-лидер е популярен най-вече сред хора, които се чувстват недоволни от реалността, в която живеят: недобре платени и с ограничени възможности или нечути от другите политици. Те искат такива лидери, защото мислят че те се държат, мислят и говорят като тях или като мъжете в тяхното обкръжение, ако са жени. Но много често тези лидери са доста по-различни от избирателите си - най-вече много по-богати и в даден момент ги разочароват, следвайки различни от техните интереси.

От друга страна,има криза в либералния модел на управление на обществата. Този модел не е за всеки ум, защото изисква определено ниво на развитие на гражданско съзнание, а много хора го нямат. Затова такива хората искат по-силни лидери, за да въведат ред в живота им, тъй като те самите не могат да го направят.

Смятате ли, че жените-лидери се оценяват по различни критерии? Има ли все още "невидими" стандарти, които ги принуждават да се доказват повече от мъжете?

Да, има. Една жена, ако прояви повече емоция, се оценява като слаба, а ако е по-сдържана, се счита за безсърдечна. Тези стандарти рядко се използват в мъжкия свят. Колкото е по-силен един мъж, толкова по-добре. При жените силата винаги трябва леко да се скрива, за да не изглежда заплашителна.

Кое е най-голямото клише по темата за жените в управлението?

Че не са способни да се концентрират само върху един проблем или задача.

Ако трябва да дадете един съвет на младите жени, които се стремят към лидерска роля – какъв би бил той в контекста на днешната реалност?

Направи всичко възможно, да знаеш възможно най-много за своята професия. Намери си ментор. Помагай на всеки, който наистина има нужда. Всичко се връща и ще ти помогне в бъдеще.