Бизнесът търси умения, не само знания

Участниците във втория дискусионен панел „Гласът на бизнеса“ на конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката?” потърсиха отговори на въпросите: Как се прави образование? Доколко са важни теоретичните знания? Какво бизнесът може да направи за образованието?

Лекторите изведоха на преден план тезите, че висшето образование трябва да е мотиватор за младите хора, да формира критично мислене у тях. Те посочиха също, че е нужна система за валидиране на знанията, придобити в работна среда, а не за придобиване на знания. Търсенето на стажанти невинаги може да бъде задоволено и според участниците тук може да се намеси държавата, но при условие, че не нанася допълнителни разходи на работодателите.

„Образованието в България оставя много празни места, които трябва да бъдат запълнени, ако искаме нашата икономика и нашият бизнес да достигнат своя максимален потенциал“, започна своята презентация на тема „Опитът на бизнеса: „Как постигаме успех в голяма компания?” Атанас Райков, мениджър „Мобилни продукти и услуги с добавена стойност“ във VIVACOM. „Всеки трябва да види какво може да промени в неговата сфера и по този начин системата ще се промени с усилията на всеки.“

„Как се прави образование? Практика – учене чрез правене. За мен няма друг начин, защото цялата концепция на образованието е грешна“, защити тезата си Светлин Наков, създател на алтернативна образователна система за софтуерни инженери, която обхваща обучението по програмиране и софтуерни технологии. "Ученето на хората да мислят е практика, която не е лишена от смисъл. При нас е теория, теория, теория.“

Според него едва, когато променим сегашния начин на правене на образование, тогава ще имаме добро образование.

Старши директорът „Развитие и разработка на софтуер” във VМware България Борислав Борисов е на мнение, че теоретичните знания са много важни, но нашите теоретични познания са остарели. За него е важно да бъдат дефинирани областите, в които бизнеса да прави иновации, в които да се решават трудните проблеми и да има практика.

Председателят на Агенцията по заетостта Асен Ангелов защити тезата, че образованият човек винаги ще си намери работа, но каза, че неграмотността създава трудности пред комуникацията между работодателите и търсещите работа.

„Да се говори как бизнесът не влага пари, е меко казано несериозно“, отбеляза пък Румен Радев, заместник-председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

„Споровете дали образованието е продукт спряха. Образованието е продукт. Ако няма търсене за продукта, няма значение колко пари ще излеете за неговото производство, то резултатът ще е винаги лош. Според мен резултатът от образованието се влошава с всяка изминала година. Аз не вярвам в системата“, по-песимистичен бе модераторът на дискусията председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Сашо Дончев.

„Не съществува ефективна система, с която да провериш с какви качества и знания идва един кандидат на интервю за работа. Всички опити да се повишава качеството на образованието чрез подмяна на нормативната уредба са безнадеждна история“, сподели още той, защитавайки твърдението, че е нужна система за валидиране на знанията.

Дискутира се и въпроса това по какъв начин да се оптимизират стажантските програми, защото в трудовите отношения няма дефиниция за стаж. Участниците отбелязаха, че в момента те се провеждат на доброволни начала в някоя голяма или малка компания. Предприятията от своя страна поемат рисковете и поради тази причина не могат да насочат ефективно ресурсите си.