Никога не правете така, ако сте пиар...

Да правиш пиар добре, може да бъде голямо предизвикателство.

Често има простички неща, с които да се подобри начинът, по който пиарът разказва история. Но най-лесните действия, които пиарът може да предприеме, са вид бездействия - да избягва определени дела, които са деструктивни, отчуждаващи и безкрайно глупави. 

Ако сте пиар...

Никога не заплашвайте авторите, редактори и журналисти. В работата ще попадате на хора, които обичат да се упражняват в демонстриране на тежестта си (на определено място, в дадена социална роля). Това може да бъде цяла компания, или пък пиар представител - вътрешен консултант, или работещ във външна агенция. Може да бъде и представител на медиите. 

Да заплашвате представител на медиите е едно от най-глупавите неща, които може да сторите. Това, което искате, в крайна сметка е полезно внимание. Заплашването да се сложи рекламата ви, или репортер да промени работата си, може да изглежда начин да получите това, което искате, но по-вероятно няма да се случи. Защото е много малко вероятно вие да разполагате с нещо, което дадена медия иска изключително много. Така че по този начин само ще си създадете врагове за дълго, а може би и завинаги. 

Понякога, заради отправени заплахи и грубо отношение в миналото, пиар агенции и компании попадат във вътрешни "черни списъци" на медиите. В някои случаи те дори блокират възможността да получават покритие и в други медии - журналистите се местят от едно работно място на друго, но личното отношение остава.  

Не изисквайте предварително копие от материала за преглед. Сведения от САЩ разказват, че определени политически пиари успяват да накарат репортери да им изпращат материалите си за преглед, дори преди репортерите да са ги изпратили за преглед на редакторите си. Нали знаете до какво може да доведе това в много медии? До уволняване на репортера. Може би може да получите цитати от материала предварително. Въпреки че и това е голям проблем за много журналисти. 

Не питайте дали може друг човек да бъде интервюиран, вместо този, от когото журналистът се интересува. Да се опитвате да контролирате кое лице или институция да бъде показвано в медиите е непрофесионално. 

Не се опитвайте да вирнете нос пред "малка" медия. Най-малкото, с големия брой автори на свободна практика в медийния бизнес Вие никога не знаете къде другаде има контакти и работно присъствие журналистът, с когото разговаряте. Случва се пиар да откаже помощ на по-малка медия и след това силно да желае да бъде във водещата история на друга медия, но да не може. Какво става тогава? Авторът от по-малката намира други източници. Медиите са бизнес с връзки и последната ситуация е част от тези връзки. Все пак, ако трябва да кажете "Не", се научете да бъдете любезни. 

Не поставяйте изисквания. Искането репортерът да направи това и онова, за да има интервюто, което желае, дори да има изявлението, което иска, е като да поканите някого на първа среща и да му връчите списък с изисквания към него. 

Не бъдете неоткриваеми. Вие искате медийно внимание. Може би работите като вътрешен пиар на компания и сте наели външна пиар агенция, за да получите това внимание. След това идва заявката за такова и... внезапно не сте сигурни? Или пък може би си мислите, че сте заети... Или пък е събота-неделя... В отпуск сте? Не може да станете неоткриваеми, ако сте пиар, а още по-нелепо е ако сте заявили че искате медийно отразяване за марка или фирма, човек, и изведнъж ви няма. Това ви прави да изглеждате аматьор. Ако сте казали, че ще отговорите и после не сте налични в последната минута, мислите ли че някой ще иска да чуе нещо от вас в бъдеще? 

Не говорете, без да имате идея за какво говорите. Има малко неща, които дразнят репортерите повече от това да отделят от времето си за разговор с пиар представител, да задават въпроси и да разберат че той е некомпетентен, или че експертът, който им е подал за интервю, знае по-малко по темата от обикновен човек. Ако не можете да кажете нещо в дълбочина, не казвайте нищо. 

По съвети на Ерик Шърман в Inc.com