Културни кодове: Дания се отказва от писмата и коледните картички

Културни кодове: Дания се отказва от писмата и коледните картички

Преди 17 години във Фредериксберг, зеления квартал на Копенхаген, е имало няколко пощенски кутии - днес няма нито една. Те постепенно са премахнати от държавната пощенска служба PostNord. На 30 декември тази година тя ще предприеме още по-драстична стъпка - събирането и доставката на писма ще бъде изцяло прекратено след 400 години непрекъсната дейност, пише The Economist.

Дания ще бъде първата европейска държава, която прави това. Решението е продиктувано от спада в търсенето. През последните 25 години обемът на писмата е намалял с 90%. Само през 2024 г. обемът на пратките е намалял с 30% вследствие на нов закон, който премахва универсалното пощенско обслужване и отваря пазара за конкуренти. Отменено е и освобождаването от ДДС. Цената за стандартно вътрешно писмо скача до 29 крони (4,50 долара), а за доставяне на следващия ден – 39 крони. Това окончателно решава съдбата на писмата.  

Глобалната трансформация на пощенските услуги

Пощенските служби по света отчитат срив в броя на писмата през последните две десетилетия, тъй като имейлите, съобщенията и социалните мрежи заменят хартиената комуникация. Пандемията от COVID-19 ускори тази тенденция и днес хората общуват онлайн повече от всякога. Междувременно електронната търговия процъфтява, а броят на пратките расте стремглаво. През 2022 г. в света са изпратени 161 млрд. пратки, като последните прогнози показват, че до 2027 г. те ще достигнат 256 млрд.

Някои пощи успяват да се преструктурират. Частните услуги в Малта и Португалия се справят по-добре от държавните. Полуприватизираната Poste Italiane в Италия се развива успешно под ръководството на Матео Дел Фанте, като предлага банкови и застрахователни услуги наред с доставките. 

Немската Deutsche Post DHL, в която най-голям акционер е държавната банка за развитие, също е печеливша и през 2024 г. беше определена за най-добрата пощенска служба в света заедно с швейцарската.

В други държави ситуацията е много по-тежка. На 3 ноември губещата гръцка поща затвори 204 от общо 456 клона, предизвиквайки масово обществено недоволство. В Канада работниците на държавната поща стачкуват периодично от септември заради заплащане и условия на труд. Американската пощенска служба (USPS), обслужваща най-големия едноличен пазар в света, отчете годишна загуба от 9 млрд. долара през ноември и кумулативни загуби над 100 млрд. от 2007 г. насам. Доналд Тръмп нарече службата „шега“ и обмисля прехвърлянето на 635 000 работници към Министерството на търговията.

Бъдещето на писмата и примерът на Дания

Писмата все още не са напълно изчезнали, като съдбата им зависи най-вече от нивото на дигитализация на конкретната държава. Те продължават да представляват значителна част от приходите на пощите. В Индия и Бразилия, например, обемът на писмата все още растеше до скоро заради разрастващата се средна класа.

Но Дания е една от най-дигитализираните държави в света. През 2024 г. ООН я класира на първо място по дигитализация на държавния сектор за четвърта поредна година. „Пазарът на писма вече не е печеливш“, казва изпълнителният директор на PostNord Ким Педерсен. Колкото по-малко писма се изпращат, толкова по-висока става единичната цена за обработката им.

По думите на Хенрик Балеби Околм от Copenhagen Economics и други държави ще последват същия пример – може би не веднага, но вероятно след около десетилетие. Датчаните все още могат да изпращат писма чрез частната компания DAO, но ще трябва да посещават неин клон. Яркочервените пощенски кутии с рог и датската корона, украсяващи улиците от средата на XIX век, от следващата година ще могат да бъдат открити само в музеите.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ