10 години след Брекзит: Време ли е Великобритания да преосмисли отношенията си с ЕС?

Тази седмица се навършват пет години от Споразумението за търговия и сътрудничество (TCA), което формализира напускането на Великобритания от Европейския съюз. През юни пък ще минат точно десет години от референдума за Брекзит. Това е подходящ момент за оценка на последствията от напускането на ЕС за Великобритания и равносметка за това накъде ще вървят отношенията между Лондон и Брюксел занапред, пише The Economist. 

Икономическото въздействие става все по-ясно. Службата за бюджетна отговорност, фискалният надзорен орган на Великобритания, продължава да поддържа оценката, че Брекзит е намалил брутния вътрешен продукт на страната с 4% спрямо нивото, което би имал, ако не се беше случил. Нова оценка на базираното в САЩ Национално бюро за икономически изследвания стига до извода, че ударът е бил още по-силен. И въпреки очаквания спад на имиграцията, общият брой на пристигащите чужденци на Острова всъщност е нараснал рязко.

Съжаляват ли британците за Брекзит?

Една от последиците е огромна промяна в общественото мнение. Референдумът за Брекзит беше спечелен най-вече с обещания за „връщане на контрола“ и по-ниска имиграция без икономическа цена. И все пак, в ново проучване, проведено за The Economist от социологическата агенция More in Common, 52% от анкетираните сега казват, че решението за напускане на ЕС е било погрешно; едва 32% смятат, че е било правилно. Само сред хората над 65 години балансът се измества в полза на Брекзит. Ако днес се проведе референдум, 47% биха гласували за присъединяване, в сравнение с 32%, които предпочитат да останат извън ЕС. Голяма част от анкетираните смятат, че Брекзит е довел до по-висока, а не по-ниска имиграция. А 55% подкрепят по-тесни търговски отношения с ЕС, дори това да стане за сметка на повече търговски бариери с Америка. 

Нищо от това обаче не означава непременно силно желание въпросът за Брекзит да бъде отворен отново. Цели 42% от участниците в проучването смятат, че той е можел да проработи добре, но е бил зле осъществен от политиците. И все пак промяната в общественото мнение срещу Брекзит насърчва премиера сър Киър Стармър да говори по-открито за нанесените щети, дори да не показва голямо желание да смекчи "червените линии" в манифеста на Лейбъристката партия — „не“ на повторно присъединяване към единния пазар, „не“ на митнически съюз и „не“ на свободното движение на хора.

Променената геополитическа обстановка също има голямо значение. Войната на Русия в Украйна, все по-настъпателният Китай и завръщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ правят по-тесните връзки с Европа да изглеждат по-желани. Оживяването на „коалицията на желаещите“ в отбраната и по-голямата роля на групата Е3, включваща Киър Стармър, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц, имат сходен ефект. Всички са съгласни, че във външната политика и сигурността Великобритания и Европа трябва да работят по-тясно заедно. 

Има ли пресечна точка между дипломацията и вътрешната политика?

Вътрешната политика също се променя. След убедителната победа на Лейбъристката партия през 2024 г. новото правителство сякаш не искаше да говори за Брекзит. Но възходът на популистката партия Reform UK на Найджъл Фараж промени това. Тъй като Брекзит става политически компрометиран, много лейбъристи се надяват да обединят повече проевропейски избиратели около партията си. Идеята за присъединяване към митнически съюз изглежда отново привлекателна: поне един министър от кабинета — Уес Стрийтинг — открито я лансира. Дали това би помогнало обаче не е много ясно: нито една европейска държава, освен Турция, не вижда голяма полза от митнически съюз сам по себе си, не на последно място защото той възпрепятства независими търговски споразумения с трети страни.

Миналата година Киър Стармър и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обявиха „рестарт“, който да върне Великобритания под санитарните и фитосанитарните (SPS) правила на ЕС, да създаде схема за младежки обмен с по-свободно движение на млади хора, да въведе нови договорености за търговията с електроенергия и енергия и да синхронизира механизмите за въглеродни гранични корекции. Макар общото разбиране, на което се основава този рестарт, да е по-амбициозно от очакваното, въздействието му вероятно ще бъде ограничено: според правителствените оценки той може да добави едва около 0,3% към БВП на Великобритания до 2040 г.

Детайлите на търговските преговори също са трудни. Ник Томас-Саймъндс, министърът, отговарящ за тях и наскоро повишен в кабинета, казва, че и двете страни се движат възможно най-бързо, но признава, че най-ранният момент, в който SPS споразумение може да влезе в сила, е 2027 г. Дипломати на ЕС в Брюксел се оплакват, че британците винаги търсят изключения — в случая, за да продължат с генното редактиране. Договарянето на по-голяма младежка мобилност също е трудно: ЕС иска схемата да бъде без ограничения, докато Великобритания настоява за таван на броя. 

По отношение на университетите британците вече се съгласиха да се присъединят отново към програмата „Еразъм“ за студентски обмен през 2027 г., при намалена едногодишна цена от около 570 млн. паунда (763 млн. долара). Но ще има и допълнителни спорове дали студентите от ЕС трябва да плащат също толкова високи такси, колкото и другите чуждестранни студенти.

Неотдавнашен доклад на комисия на Камарата на лордовете посочи, че може да се направи повече за търговията с услуги. Британският износ на услуги към ЕС се е представил относително добре, но новите бариери все пак са оказали влияние. Докладът препоръчва подновени усилия за улесняване на турнетата на музиканти и за взаимно признаване на професионалните квалификации. Но, както се изразява един дипломат от ЕС, при услугите има „асиметрия на интересите“.

И накрая — парите, които не бяха споменати в майската договорка. ЕС вече настоява, че Великобритания трябва да плаща, за да участва. През ноември спорове за финансирането провалиха британската кандидатура за присъединяване към нов европейски фонд за отбрана, известен като SAFE. Вдъхновено от Франция искане Великобритания да плати до 6 млрд. евро (7 млрд. долара) беше определено от лорд Рикетс, председател на комисията по европейски въпроси в Камарата на лордовете, като „безумно“. Дори по-ниско искане от 2 млрд. евро се оказа прекалено. Чарлз Грант от базирания в Лондон мозъчен тръст „Център за европейски реформи“ смята, че французите искат да изключат Великобритания от SAFE. Томас-Саймъндс се определя като „безпощадно прагматичен“: няма да подпише нищо, ако цената е твърде висока. 

Има ли грешка, има и прошка

Суровата истина е, че интересът на ЕС да смекчи последиците от Брекзит е ограничен. Съюзът има много по-важни приоритети, включително Русия, вътрешните икономически реформи и собственото си разширяване. Споразумението TCA, договорено преди пет години, беше доста изгодно за ЕС. В Брюксел има и тревога от възхода на Фараж. Защо да се договаря по-добра търговска сделка със сър Киър днес, ако следващият министър-председател може да я разтрогне утре?

И все пак дори Великобритания да е с нисък приоритет, тя все пак има значение. Тя е най-големият търговски партньор на ЕС и има жизненоважна роля в сигурността. Лондон направи много, за да покаже безсмислието на напускането на клуба: Брекзит уби всякаква идея други да го последват. Дори рискът от правителство, водено от Фараж, е аргумент за премахване на повече бариери. Томас-Саймъндс казва, че би било вредно и непопулярно да се развалят вече сключени сделки, тъй като това би означавало нова бюрокрация. По-големият риск е да се пропусне шансът да се направи повече за поправяне на щетите от Брекзит.