Американският дипломат Хенри Кисинджър почина на 100-годишна възраст

Американският дипломат Хенри Кисинджър, чиято роля като съветник по националната сигурност и държавен секретар при двама президенти остави незаличима следа в американската външна политика и му донесе спорната Нобелова награда за мир, почина на 100-годишна възраст, предаде Ройтерс.

Той е починал в дома си в щата Кънектикът, според изявление на неговата геополитическа консултантска фирма Kissinger Associates Inc. Не се уточняват при какви обстоятелства е починал Нобеловият лауреат за мир.

В съобщението се посочва, че той ще бъде погребан на частна семейна служба, която ще бъде последвана на по-късна дата от публична възпоменателна служба в Ню Йорк.

Кисинджър продължаваше да демонстрира активност след навършването на 100 години, посещавайки срещи в Белия дом, публикувайки книга за стиловете на лидерство и свидетелствайки пред сенатска комисия за ядрената заплаха от Северна Корея. През юли 2023 г. той направи изненадващо посещение в Пекин, за да се срещне с китайския президент Си Дзинпин.

През 70-те години на миналия век, в разгара на Студената война, той играе важна роля в много от най-важните глобални събития на десетилетието, докато е съветник по националната сигурност и държавен секретар при президента републиканец Ричард Никсън.

Усилията на родения в Германия еврейски бежанец доведоха до възобновяването на дипломатическите отношения между Китай и САЩ, американско-съветските преговори за контрол на оръжията, разширени връзки между Израел и арабските му съседи и Парижкото мирно споразумение със Северен Виетнам.

Ролята на Кисинджър като главен архитект на американската външна политика отслабна с оставката на Никсън през 1974 г. на фона на скандала „Уотъргейт“. Въпреки това той продължава да бъде дипломатическа сила като държавен секретар при наследника на Никсън - президента Джералд Форд.

Докато мнозина възхваляваха Кисинджър за неговия богат опит и познания, други го заклеймяваха като военнопрестъпник заради подкрепата му за антикомунистическите диктатури, особено в Латинска Америка. В последните години от неговия живот пътуванията му бяха ограничени от усилията на други нации да го арестуват или разпитват за американската външна политика в миналото.

Неговата награда за мир от 1973 г. - присъдена съвместно на Кисинджър и северновиетнамският му колега Ле Дък Тхо, който я отказва, се превръща в една от най-противоречивите в историята.

Двама членове на Нобеловия комитет подават оставка заради избора, тъй като на преден план излизат въпроси относно американските бомбардировки на Камбоджа.

Джералд Форд нарече Кисинджър „супер държавен секретар", но също така отбеляза неговата упоритост и самоувереност, които критиците му по-скоро биха нарекли параноя и егоизъм.  По думите на Форд: „В съзнанието си Хенри никога не е правил грешка".

Многословен в политиката, Кисинджър беше резервиран, що се отнася до лични въпроси, въпреки че веднъж каза на журналист, че се вижда като герой-каубой, който язди сам.