Американските микрочипове продължават да захранват руската армия

Западните микрочипове, използвани за смартфони и лаптопи, продължават да навлизат в Русия и захранват нейния военен арсенал, показва нов анализ.

Търговските данни и манифестите, анализирани от Си Ен Би Си, показват, че Москва се снабдява с увеличен брой полупроводници и други напреднали западни технологии чрез страни посредници като Китай.

През 2022 г. Русия е внесла полупроводникови технологии на стойност 2,5 милиарда долара в сравнение с 1,8 милиарда долара през 2021 г.

Полупроводниците и микрочиповете играят решаваща роля в съвременната война, тъй като се използват за широка гама военно оборудване, включително  дронове, радиостанции, ракети и бронирани превозни средства.

KSE Institute – аналитичен център към Киевското училище по икономика, наскоро анализира 58 единици критично руско военно оборудване, събрано от бойното поле в Украйна, и откри повече от 1000 чуждестранни компонента, предимно западни полупроводникови технологии.

Много от тези компоненти подлежат на експортен контрол. Но според анализатори, дали коментар пред Си Ен Би Си, сложните търговски пътища през Китай, Турция, Обединените арабски емирства и другаде означават, че те все още навлизат в Русия, добавяйки към предвоенните запаси на страната.

„Русия все още е в състояние да внася всички необходими западни критични компоненти за своята армия“, каза Елина Рибакова, старши сътрудник в Института за международна икономика Peterson и един от авторите на доклада на KSE Institute.

„Укриването и заобикалянето на санкции е изненадващо нагло в момента“, добави тя.

Мътни вериги за доставки

Не всички технологии от висок клас са обект на западни санкции срещу Русия.

Много от тях са т.нар. артикули с двойна употреба, което означава, че имат както цивилни, така и военни приложения и следователно попадат извън обхвата на целевия контрол върху износа. Микрочипът може да има приложение както в пералня, така и в дрон, например.

Все пак много от тези продукти произхождат от западни нации с широкообхватни търговски забрани срещу Москва и по-специално срещу нейните военни. Всички стоки с произход от САЩ, с изключение на храни и лекарства, са обект на забрана, която има за цел да им пречи да достигат до руската армия.

В проучването на KSE повече от две трети от чуждестранните компоненти, идентифицирани в руско военно оборудване, в крайна сметка произхождат от компании със седалище в САЩ, а други идват от украински съюзници, включително Япония и Германия.

От Си Ен би Си отбелязват, че не са успели да проверят дали замесените компании са били наясно с крайната дестинация на техните стоки. Швейцарските власти са заявили, че работят с фирми, за да ги „обучат да разпознават червени знамена“, докато правителствени говорители на другите цитирани държави не са отговорили веднага на искане за коментар.

Отделно, проучване на Royal United Services Institute установи, че руската армия използва над 450 различни вида компоненти, произведени в чужбина, в своите 27 най-модерни военни системи, включително крилати ракети, комуникационни системи и комплекси за електронна война. Много от тези части се произвеждат от известни американски компании, които създават микроелектроника за армията на САЩ.

„В продължение на десетилетия неруските високотехнологични системи и технологии станаха по-напреднали и наистина се превърнаха в индустриални и глобални стандарти. Така руската армия, както и нейната цивилна икономика, станаха зависими“, каза Сам Бендет, съветник в Центъра за военноморски анализи.

Повсеместното разпространение и широкообхватните приложения на такива технологии ги вплетоха в глобалните вериги на доставки и следователно ги направиха по-трудни за контрол. Междувременно санкциите срещу Русия са до голяма степен ограничени до западните съюзници на Украйна, което означава, че много държави продължават да търгуват с Русия.

„Трудно е да спрем строго гражданската микроелектроника да пресича границите и да се включва в световната търговия. Това е нещото, от което се възползва руската индустрия, както и руската армия и нейните разузнавателни служби“, каза Бендет.

Търговията между Русия и Китай се увеличава

Тези търговски потоци могат да бъдат трудни за разплитане. Обикновено една пратка може да бъде продадена и препродадена няколко пъти, често чрез законни фирми, преди в крайна сметка да достигне до неутрална държава посредник, където след това да бъде продадена на Русия.

Данните сочат, че Китай е най-големият износител за Русия на микрочипове и други технологии, намиращи се в ключови артикули на бойното поле.

Продавачите от Китай, включително Хонконг, представляват повече от 87% от общия руски внос на полупроводници през четвъртото тримесечие на 2022 г., в сравнение с 33% през Q4 на 2021 г. Повече от половината (55%) от тези стоки не са произведени в Китай, но вместо това са произведени другаде и изпратени до Русия чрез базирани в Китай и Хонконг посредници.

„Това не бива да се приема като изненада, защото Китай наистина се опитва да натрупа и да извлече печалби от факта, че Русия е икономически изолирана“, каза Олена Юрченко, съветник в Съвета за икономическа сигурност на Украйна.

Междувременно Москва също увеличи вноса си от страни в Кавказ, Централна Азия и Близкия изток.

Износът за Русия от Грузия, Армения и Киргизстан, например, нарасна значително през 2022 г., като превозните средства, самолетите и плавателните съдове представляват значителен дял от ръста. В същото време износът на Европейския съюз и Обединеното кралство за тези страни се увеличи, а пряката им търговия с Русия се срина.

„Много от тези страни наистина не могат да прекъснат определени видове търговия с Русия, особено онези нации, които или граничат с Русия, като Грузия, например... както и нациите в Централна Азия, които поддържат много значителен търговски баланс с Руската федерация“, каза Бендет.

Правителствата на Грузия, Армения и Киргизстан не са отговорили на искането на Си Ен Би Си за коментар.

Санкционен натиск

Разрастващите се търговски потоци предизвикаха призиви от страна на западните съюзници или да привлекат повече държави към санкционния режим, или да наложат вторични санкции на определени субекти, действащи в тези страни, в опит да задушат военната сила на Русия.

През юни 2023 г. Европейският съюз прие нов пакет от санкции, който включва инструмент против заобикаляне на мерките за ограничаване на „продажбата, доставката, трансфера или износа“ на определени санкционирани стоки и технологии за определени трети държави, действащи като посредници за Русия.

Пакетът също така добави 87 нови компании в страни, обхващащи Китай, Обединените арабски емирства и Армения, към списъка на онези, които пряко подкрепят руската армия, и ограничи износа на 15 технологични артикула, открити в руско военно оборудване в Украйна.

„Ние не санкционираме самите тези страни. Това, което правим, е да попречим на вече санкциониран продукт, който не трябва да достига до Русия, да достигне Русия през трета страна“, каза говорителят на Европейската комисия Даниел Фери.

Някои обаче са скептични, че мерките са достатъчни - особено когато става въпрос за големи световни търговски партньори.

„Санкциите може да работят срещу, да кажем, Армения или Грузия, които не са големи търговски партньори за Европейския съюз или за Съединените щати. Но когато става въпрос например за Китай или Турция, това е много малко вероятен сценарий“, коментира Юрченко от Съвета за икономическа сигурност на Украйна.

Други казват, че отговорността в крайна сметка се носи от компаниите, които трябва да направят повече, за да наблюдават веригите си за доставки и да избегнат попадането на стоките си в неподходящи ръце.

„Самите компании трябва да имат инфраструктурата, за да могат да го проследяват и да спазват експортния контрол“, каза Рибакова.

„Ако имаме определени морални ценности или цели за национална сигурност, не можем да даваме на Украйна с едната ръка, а след това да даваме на Русия с другата“, добави тя.